Тази червенокоса барманка си имаше свой начин на приготвяне дори и на класическите коктейли. Джинът с тоник беше тръпчив и освежаващ, сладък и силен. Така беше всяка нощ, а всяка вечер завършваше с танцуващи върху бара, загубили всякакви задръжки и дори част от дрехите. Ако в бара влезеше някои самотен и потиснат клиент, много бързо щеше да си намери нов приятел (или приятелка) и махмурлук, а понякога и двете заедно.
Въпреки това, седмица след годежното парти барът, както и самата Фрея, изглеждаше притихнал, макар че музиката си беше все така силна и гръмка. Но сега в мелодиите се намесваха и печални нотки. „Роулинг Стоунс“ пееха „Аз чакам не жена, просто приятел…“. Коктейлите вече не бяха така пивки и сладки, джинът загуби остротата си, шампанското не бе газирано, а бирата след пет минути ставаше топла.
Беше същото, което се бе случило и на годежното й парти. Само че ситуацията вървеше към по-лошото. Фрея бе доволна, че Ингрид не е наоколо. По-голямата й сестра веднага щеше да забележи, че нещо не е наред и подозренията й, че във всичко това някак си е замесена Фрея, само щяха да се задълбочат. Онова, което се случи между нея и Килиан, бе импулсивна постъпка, но тя се надяваше, че това е минало и че сега вече всичко ще е наред. Нямаше причина за паника. И какво от това, че всичко, за което мечтаеше през последните дни, беше Килиан? Какво от това, че той й се привиждаше дори през деня? Когато затвореше очи, все още виждаше красивото му лице, наведено над нейното. Проблемът беше, че не може да спре да си го представя. Трябваше да го застави някак си да си отиде. Дори това място да е на другия край на света… И да, нещо много важно — той не я обичаше.
Неотдавна звънна Бран, за да съобщи, че е пристигнал благополучно в Дания и че вече е на път за деловата среща. Фрея знаеше, че трябва да свиква с това. Бран още в началото й обясни, че животът и работата му са свързани с чести и много пътувания, че рядко си е у дома, но планира да ги намали, след като се оженят. След като чу гласа му, Фрея се пооживи, но мрачното й настроение моментално се завърна, когато влизайки в бара, видя новопристигналите — Дан Джеродс и новата му приятелка Аманда Търнър. Пред очите на Фрея неволно се появи непристойна картинка — Дан, притиснал Аманда към стената, и двамата дишат тежко и се задъхват във взаимната си прегръдка; блузата на Аманда е разкопчана, а дънките на Дан — смъкнати до коленете… И това се е случило няколко минути, преди да влязат през вратата на бара. Техните отношения бяха едва в началната си фаза на развитие и затова да правиш секс при тях си беше равно на поздрав — все едно са си казали едно здравей. Разбира се, Фрея също владееше този „език“.
Веднага зад разгорещената двойка се показа кметът на града Тод Хатчинсън (ревностно мастурбирал пред компютъра си предната нощ) заедно със своя приятел — успешния предприемач Блейк Аланд. Фрея си припомни неясното и размито видение на кълбо от тела в колата му, както и усещането за неудовлетворена сексуалност. След това се появиха преподобният отец и съпругата му (светкавично видение на кожени камшици и маски през този уикенд). Понякога Фрея се чувстваше леко замаяна от получаваната информация, макар че отдавна трябваше да е свикнала с таланта си (тя упорито отказваше да го нарича подарък или дар). Но все още се изненадваше.
Това беше нейна друга особеност — да „вижда“ интензивните емоции. Тя лесно забелязваше не само чистата сексуална страст, но и нежната и чиста романтична любов. Фрея можеше да „види“ у хората и всички други чувства, нямащи нищо общо с любовта — силен гняв, омраза, ненавист, убийствена ярост и тревога. През вековете талантът й беше вършил много полезна работа. И макар че случаите бяха много редки, Норт Хемптън също не беше неуязвим за престъпленията. Затова, когато те се случваха, бяха скандални и грандиозни — като смразяващото убийство на дамата от хайлайфа, отровена на вечерното парти, организирано от самата нея, или тъжни и неочаквани — като това, което се бе случило с Бил и Маура Татчър. Телата им бяха открити миналата зима на плажа с кървави рани по главата. Бил почина вследствие на тях, докато Маура все още лежеше в кома в интензивното отделение на болницата.