— Тук е като на погребение. Кой е умрял? — опита се да се пошегува Сал.
Фрея присви рамене. Знаеше, че мрачната й енергия витае наоколо, но не можеше да направи нищо. Просто още един лош ден. Не можеше да очаква да запази и съхрани собствената си бодрост, като едновременно с това поддържа доброто настроение на околните. Една ръка призивно й помаха и тя се приближи към противоположния край на образния бар, където Беки Бауман поглъщаше мартинитата като бонбонки.
— Още едно? — попита Фрея.
— А защо не! — въздъхна Беки, гледайки към мъжа си, флиртуващ с жената до него. Беки и Рос се разделиха неотдавна. Бяха женени отскоро, но бяха успели да станат родители на шест месечно бебе. Фрея видя как някаква тъма поглъща любовта, която някога ги е събрала. Как умората и недоспиването стават причина за безкрайни караници, след които и двамата се чувстваха още по-нещастни и по-неудовлетворени. Най-накрая Рос реши, че това е краят и се изнесе.
В този момент той беше погълнат от разговора си с Наташа Майлс, бивш модел, към която стоеше прикрепена думичката „много“ — много богата, много хубава, много придирчива. Прекалено добра към всеки мъж, който я доближи. Такива като Наташа Майлс бяха твърде себелюбиви, за да се захванат с всеки срещнат. Чудо е, че е приела да излезе с Рос, който дори още не беше разведен.
— Какво стана с нас? — попита Беки, докато гледаше как Фрея забърква поредния коктейл. — Мразя го! Наистина. И не зная какво да правя.
Пред Фрея проблясна нова сърцераздирателна сцена от неотдавнашният им семеен живот — последната кавга, завършила с насилие, така нехарактерно за тях — размахани юмруци, детски плач, единият избута другия по стълбите… Обърна се колебливо. Независимо от това, какво смятаха майка й и сестра й, тя не влагаше в приготвянето на коктейлите повече от това, което беше нужно — просто се стремеше да ги направи по-вкусни. И това, че коктейлите й се харесваха на всички, беше просто допълнителен бонус към майсторството й. Всичко, което Фрея приготвяше — дори и готвените ястия, имаха възхитителен вкус, дължащ се явно на магическото й наследство.
Но грозната сцена, която „видя“ преди малко като неволен свидетел, я накара сериозно да се замисли. Не разбра кой точно е бил подложен на опасност — Рос, Беки или тяхното бебе. Може би, ако между Рос и Беки не съществуваше дори капка любов, Фрея нямаше да се замисли да наруши Забраната. Но тази капка любов я имаше. Тя я видя и то неведнъж. Двамата скришом поглеждаха един към друг, когато мислеха, че другият не ги гледа. И освен това, Наташа Майлс изобщо не беше подходящата партия за Рос. Тя се отличаваше с надменния си акцент и отегчителния си псевдоевропейски начин на говорене.
Наистина, тази Забрана е нелепа! Защо да не може да използва магия? Каква е причината? Само заради няколко глупави момичета, изрекли няколко глупави лъжи! Нима тези лъжливи мерзавки успяха да разрушат живота им завинаги? Фрея винаги щеше да помни как тези глупави момичета изкусно плетяха историята си, устройвайки истински спектакъл в съдебната зала. Как списъкът със заподозрените растеше заедно със затворническите карети, които откарваха виновните на Галоус Хил7. Колко упорита и сляпа е била през цялото това време! Тя предполагаше, че никой няма да повярва на повдигнатите им обвинения. И че никой здравомислещ човек, няма да допусне дори за миг, че тя и Ингрид са способни на такива злодеяния. И за да допълнят нанесената им обида, членовете на Съвета, също такива като обвинителите, им нанесоха тежък удар — лишиха ги от магическата им сила. И това след целия ужас, който преживяха! Добре! Стига толкова! Тя се умори да се страхува и да се чувства безполезна! Умори се да се преструва на такава, каквато в действителност не е! Умори се да крие светлината в себе си под маската на сдържаността! Умори се!
Фрея Бошан е изтъкана от магия. Без магическия си дар тя бе просто онази, която разлива напитки на бара. Много дълго време беше послушна! Всички бяха послушни! И за какво? Какъв беше смисълът? Това си беше пълна загуба на таланта им. Нима трябва, както се предполагаше, просто да живеят в сянка и да изчезнат? Да прекарат остатъка от живота си като обикновени хора? Не, няма да стане!
Фрея си спомни всичко, от което се отказаха. Например от летенето. Припомни си колко беше хубаво — като стрела да се носиш в небето, усещайки вятъра в косите си. Липсваха й среднощните надбягвания в гората, могъщите ритуали, които сега бяха забранени за тях, особено след като езичник се превърна в мръсна дума. Както се очакваше, светът оттогава доста се промени. А може би това, което им се случи, щеше да стане и без намесата на Съвета. Сега обаче никога нямаше да го разберат. Фрея, както и членовете на семейството й, бяха блокирани в единия край на моста, свързващ двата свята, без възможност да се върнат назад.
7
Галоус Хил — място, на което една по една са обесени 19 невинни жертви при лова на вещици в Салем през 1962 г., започнали от обвиненията на две млади момичета, породени от странните им пристъпи и видения.