И Фрея реши. Докосна чашата с бира на Рос, като добави в нея малко корен от джинджифил и щипка настъргана лимонена кора. После я разбърка със сламката от коктейла на Беки. За части от секундата бирата придоби розов оттенък. Е, сега вече определено наруши Забраната, приготвяйки лека любовна напитка. Разбира се, Фрея и по-рано беше правила малки магии ту тук, ту там. Например, излекува онова момче от Ню Йорк, познато на един вампир. Но това се случи в Ийст Вилидж. Тогава беше сигурна, че капката магия, използвана от нея, ще остане незабелязана и скрита, погълната от собствената енергия на града.
Но това, което направи преди малко, беше нещо различно. По-различно дори от малките подсказки, които правеше на полицията, за да им помогне в разкриването на случая. Тази вечер тя създаде любовна напитка, за пръв път от… е, когато числото на изживените години е толкова голямо, кой ги брои? А освен това би било кощунство такава двойка да се раздели. Фрея потръпна от мисълта какво би могло да се случи, ако тя не се беше намесила. Онази караница, детето, което най-вероятно щеше да порасне без родители — единият може би щеше да е мъртъв, а другият — да лежи в затвора за убийството му. Усили още съвсем малко действието на напитките, които се канеше да сервира на Рос и Беки. Двамата не трябваше да се развеждат. Имаха нужда от съвсем малко помощ, за да превъзмогнат ситуацията. Имаха нужда от съвсем малко напомняне защо са се събрали. И Фрея решително постави мартинито пред Беки, а бирата — пред Рос.
— Наздраве и на двамата! — каза им тя, вдигайки собствената си чаша.
— За наше здраве! — промърмори Беки, леко смутена, че е доверила на Фрея толкова лични неща.
— До дъно! — извика Рос от другия край на бара, без да сваля очи от Беки и отпи голяма глътка. В същата секунда лицето му буквално посивя — изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне. Фрея нервно потрепери. Ами ако беше забравила правилното съотношение на съставките на еликсира и го е отровила, без да иска?
Бързо се спусна към него, надявайки се, че ще успее да му даде противоотровата, когато лицето му възвърна цвета си. Пое си дълбоко дъх и я попита:
— Какво сложи вътре?
— Защо? Нещо не е наред с бирата ли? — отвърна на въпроса му с въпрос Фрея, потискайки тревожното си чувство.
— Няма нищо нередно! Направо е страхотна! — заяви Рос и с една голяма глътка пресуши чашата си. После очите му светнаха и той с удивление погледна жена си с лице, изпълнено с любов. Тя му се усмихна колебливо и след няколко минути и двамата се заляха в смях над нещо, разбираемо само за тях, докато Наташа Майлс изглеждаше смутена и враждебна. Рос се извини за причиненото й неудобство и за това, че слага край на срещата им, след което тръгна към жена си. Сложи ръка на гърба й и последва победна целувка в стил „Таймс Скуеър — Втората световна война свърши“. А Наташа обидено си тръгна към изхода.
Фрея облекчено въздъхна. Няколко минути по-късно тя се облизваше също като чеширски котарак. Любовният й еликсир работеше. А това означаваше, че тя все още помни как да ги прави. Джубоксът отново оживя и Аксел Роуз започна „Мило мое дете“ с дрезгавия си глас — „тя притежава сладка усмивка, която навява детски спомени…“. Мелодията изпълни нощта, страстна и чувствена и подтикна дамите да хванат кавалерите си за ръка и да тръгнат към дансинга. Дан и Аманда първи започнаха чувствения танц, към който се присъединиха дори и преподобният отец и съпругата му. А в ъгъла семейство Бауман се трудеха за възвръщането на семейното си разбирателство. Това ръката на Рос ли беше, която се плъзна под блузата на Беки? Двойката определено трябваше да си помисли за заминаване, защото страстите се разгорещяваха. Дори кметът седеше на бара със замечтано изражение върху лицето.
Фрея потупваше с пръсти върху бара в такт с музиката. Сал беше прав — сякаш за момент в бара бе настъпила мразовита зима. Но от студа не остана и следа. Разбира се, Фрея все още се чувстваше ужасно заради случилото се с Килиан. Но все пак успя да направи едно малко вълшебство!