— Какво става? — попита Табита нервно. — Какво ти става, Ингрид? Изглеждаш така сякаш си… обладана!
— Просто стой тук — инструктира я Ингрид. Коленичи на пода и започна да рисува пентаграм около краката на Табита. Бялата линия сякаш светеше в полумрака.
— Това не е ли…?
— Ш-ш-шт! — нареди Ингрид и извади от джоба си свещ, която постави в центъра на нарисувания пентаграм. Запали я и промърмори няколко думи, след което се обърна към Табита и каза: — Ти ми вярваш, нали? Опитвам се да ти помогна — двете бяха не само колежки, но и приятелки и Ингрид се надяваше, че приятелството им ще изтърпи и това изпитание. Тя се захвана за работа спокойно и внимателно, но сърцето пърхаше в гърдите й. Правеше го. Отново правеше магически ритуал! Магия! Фрея беше права! Усещаше, че нещо дълбоко погребано в душата й се възражда; просто сякаш откриваше, че може да диша под вода. Ингрид усещаше замайване, но едновременно с това и някаква лекота. Не беше правила такова нещо от… дори не можеше да си спомни откога. Очакваше отнякъде да тресне гръм и да падне мълния… но това не се случи.
С опитен поглед на вещица Ингрид премести очи от пентаграма към приятелката си. Тя толкова пронизително я гледаше, че на Табита й стана неприятно. Пентаграмата веднага откри на Ингрид онова, което подозираше. Имаше нещо, което блокираше енергията на Табита, някаква тъма в центъра, някаква сребриста маса — възел, плътен и свит като стиснат юмрук. Нещо като тумор. Нищо чудно, че не можеше да забременее.
Ингрид и преди беше виждала подобно нещо, но не толкова животозастрашаващо. Сложи ръка върху корема на Табита и с внезапно дърпане се опита да махне сребърната маса, като едва не падна назад. Слава богу, успя! Зловредния възел моментално се разтвори щом се озова извън физическото тяло.
А Табита я гледаше с такова изумление, сякаш приятелката й внезапно беше полудяла. Разбира се, Таби не усети нищо затова в нейните очи всичко изглеждаше доста подозрително — Ингрид, махаща във въздуха с ръце, докато си мърмори нещо.
— Свършихме ли вече?
— Не още — отвърна Ингрид. Премахването на възела беше едва първата стъпка. Тя включи светлините в залата и духна свещта. — Сега трябва да направиш нещо с косата си.
— С косата ми! Какво имаш предвид? — скептично отговори Табита.
Ингрид чак сега осъзна, че за толкова години откакто се познават, никога не е виждала Табита да носи косата си пусната. Тя винаги беше гладко сресана назад, опъната и вързана така, че чак изглеждаше болезнено. Или пък така стегнато заплиташе гъстата си коса в плитка, че тя повече приличаше на корабно въже, отколкото на коса. Ингрид забеляза и още нещо — старомодните й ниски закрити обувки също бяха стегнато завързани, а жилетката (макар че в помещението беше прохладно, защото работеше климатик) не се закопчаваше, а се завързваше с лентички. По себе си тази жена имаше повече възли, отколкото добре оборудван кораб, излизащ на плаване. Ако продължаваше в този дух, сребристият възел можеше да се появи отново. Тази тъмна маса черпеше сили от задушаването и притискането на плътта — привличаше се от това, като пеперуда от пламък.
Ингрид прошепна с ярост.
— Опитай още веднъж! Разпусни косата си! Отърви се от тези обувки и от тази жилетка. Намери си обувки без връзки и си купи друг тип връхна дреха. От онези, които не се закопчават — без ципове и копчета! Нещо свободно. Разбра ли ме? Без възли!
— Но какво общо има…
— Просто ме послушай за един-два месеца… Прочетох някъде, че смяната на дрехите въздейства добре върху кармата. — В сегашните времена подобни термини лесно можеха да се обяснят с прилагане на бяла магия. Табита отвърна, че ще помисли и излезе от хранилището, недоумявайки клатеща глава.
Ингрид изтри линиите на пентаграма от пода и се зае с текущите си дела. Но мислите й все още блуждаеха. Разбира се, носенето на свободни дрехи нямаше да реши проблема. Знаеше, че трябва да пребори огъня с огън, а възлите трябва да се унищожат със собствените й магически възли. Когато Табита се обърна, Ингрид успя да вземе няколко нейни косъма, закачили се на офисния й стол. Но сега трябваше да намери и косъм от Чад, макар и само един… Внезапно си спомни, че в колата си Табита държи одеяло… Имаше голяма вероятност към него да има полепнали негови косми. Чад е с тъмна коса и тя лесно ще ги различи от русите на Табита. По време на почивката Ингрид си позволи да претърси „Камри“-то й и след няколко минути намери онова, което й трябваше. Връщайки се в офиса си, тя взе по косъм от двамата, усука ги и започна да прави малки възелчета по тях, като едновременно с това бързо изричаше правилните думи на заклинанието.