Нищо особено не се беше случило, след като преди седмица намери трите мъртви птици на брега и започна да се успокоява. Беше възможно безпокойството й да е страничен продукт от тяхната история. Вероятно вече й се привиждаха знаци там, където те не съществуваха. Животът в Норт Хемптън не се променяше. Видя го веднага още когато за пръв път дойде в града.
Боже мой, паят изгоря. Забрави да включи таймера на фурната и сега той беше напълно почернял, а от фурната излизаше дим като при пожар. Ако на нейно място беше Фрея, това нямаше да се случи никога, но за съжаление нейната магия беше друга. Личицето на Тайлър се смръщи, заплашвайки с лавина от сълзи. Лала беше обещала и пай и сладолед…
— Извинявай, скъпи! — въздъхна Джоана.
— Пай — упорито дуднеше Тайлър. — Искам пай!
— Е, явно ще трябва да направим друг…
— Пай!
Джоана сложи ръце на кръста си. Прекрасно дочу за какво си говореха тази сутрин дъщерите й. Нещо за това, как Фрея е направила любовен еликсир. От тях трите Фрея беше най-смелата поради вродената си решителност и импулсивност. Но ако на нея не й се беше случило нищо, тогава… какво пък… нима не можеше да си направи извода, че тя също може да го направи. Ще бъде едно малко движение на китката, едно малко заклинание и всичко в света на Тайлър ще бъде наред. Нямаше да изхаби толкова много енергия и освен това, Оракулът мълчеше от много години. А и кой знае, дали Забраната се прилагаше за нещо толкова малко! Ръцете на Джоана започнаха да треперят. Тя иска да го направи! Тя ще го направи! Та това е само един пай, уговаряше себе си тя, само част от един процес на изпичане. Изпечи пай — изгори пай — възстанови пай.
— Не казвай на никого — прошепна тя. Възстановяването и обновяването бяха сред любимите й разновидности от вълшебства. Покри изгорелия пай с кухненската кърпа и прошепна няколко думи. Когато я махна, паят се оказа съвършен, покрит със златистокафява коричка.
Очите на Тайлър се разшириха и той започна да подскача.
— Ти си магьосница! — каза той радостно.
— Ш-шт! — Очите на Джоана светеха, но тя се огледа страхливо. Никой не я беше наричал така от столетия и това пробуди много спомени не всички, от които бяха приятни.
— Такава ли си? Наистина ли си магьосница?
Джоана се разсмя.
— И какво, ако съм?
За миг малкото момче изглеждаше изплашено. Леко се отмести от нея, вероятно спомнило си за грозните вещици от приказките, които набутваха децата в пещи и ги изпичаха вместо пай.
Но Джоана го прегърна и този път Тайлър не само й позволи повечко да го подържи, но и дори да го целуне по тила. От него се носеше миризма на детски крем и захар.
— Не, скъпи мой! Никога! Ти не трябва да се страхуваш от мен!
Глава осма
Щедър подарък
— Извинявай, Ингрид, но имаш посетител — прошепна Хъдсън Рафърти, влизайки в кабинета й. Младшият библиотекар повдигна вежди и тя разбра, че това не беше свързано с обичайните въпроси — кога ще има четене в библиотеката на детски книжки или може ли да бъде отменена нечия глоба за поредното задържане (за последния въпрос отговорът неизменно беше „не“, но глобените не спираха да питат).
— Кой е? — попита Ингрид, сваляйки очилата, които ползваше, за да прочете дребния шрифт по последния архитектурен чертеж.
— Не го познавам, но изглежда доста привлекателен — каза Хъдсън с обичайния си мек и вежлив тон. Той предпочиташе да носи сака на карета, гравирани копчета за ръкавели и вратовръзки. След седем години в Харвард завършваше докторската си дисертация по романски езици. Семейството на Хъдсън фактически владееше почти цялото Източно крайбрежие и в действителност той нямаше нужда да прекарва лятото си като стажант в библиотеката, пренареждайки книгите по рафтовете. Другите колеги често се шегуваха, че той бе най-старият (а Хъдсън едва бе навършил трийсет) и най-скъпо облеченият помощник. Който й да е от костюмите му, струваше повече от целия гардероб, на който и да е от тях. Вършеше си работа съвестно, а движенията му бяха премерени и внимателни. Например, никой не можеше да си представи Хъдсън да бяга, да бърза поради някаква причина или да се поти. По природа той си беше истински дилетант с широк спектър от познания по много въпроси, свързани с хуманитарните науки и изкуствата, както и опитен пътешественик. Точно Хъдсън беше човекът, който при необходимост можеш да питаш, да кажем за цената на руската литография или къде в Мадрид се продава най-доброто тапас10, или на кого да се обадиш, ако хотелът в Кайро случайно е загубил резервацията ти. Имаше мрежа от познати по целия свят и лесно можеше да уреди всичко. Бързо стана един от най-добрите приятели на Ингрид, защото и двамата споделяха любовта към операта, театъра и класическата музика.