Удивително, но тази вечер къщата изглеждаше още по-великолепна, отколкото по време на партито, може би защото сега стаите бяха празни. Роялът проблясваше, окъпан в лунна светлина и понеже Бран отвори френските прозорци, можеха да чуят шума на прибоя. Къщата беше толкова огромна, че в голямата зала можеше да се настани цял военен полк, а жилищното крило имаше дори друг пощенски код. Фрея отиде до количката с напитки и приготви сухо мартини за Бран. Маслините изглеждаха леко сбръчкани, но едно докосване на пръстите й бе достатъчно, за да станат те отново гладки и сочни. Фрея слагаше в устата му маслина след маслина, докато той с наслаждение отпи една последна, голяма глътка. Остави чашата си и се отпусна в едно от меките, големи и удобни кресла пред камината. Разхлаби вратовръзката си — жест, с който искаше да й подскаже, че я иска седнала на коленете му. Бран изглеждаше неуверен, колеблив и силно съмняващ се, че Фрея ще го разбере и ще направи това, което той иска. Мъжката му нежност бе толкова очарователна, че тя бързо го възседна, така че дългите й непокорни къдрици погалиха лицето му. Бран я притисна жадно към тялото си и след миг събличаше роклята през главата й, докато тя откопчаваше колана му и му помагаше да се освободи от панталоните си.
— И сега… — попита тя — не е ли по-добре да се преместим в стаята ти?
— Те са далеч оттук и дълбоко спят… Ще бъдем тихи — успокои я с шепот Бран.
В лунните лъчи тялото на Фрея изглеждаше сякаш изваяно от мрамор и абсолютно съвършено. Когато се отпусна върху него, дишането й се учести от нахлулите чувства да бъдеш оттласната и после отново взета, от мекото движение на телата им заедно, така че с всеки тласък тя усещаше, че се откриват наново. Той стенеше, а лицето му бе напрегнато от страст, когато я повдигна на ръце и промени позата им, без да излиза от тялото й. След това отново се обърна, намествайки я върху себе си, после я преобърна така, че тя застана на колене с гръб към него и ръце под главата и продължи по впечатляващ начин да я държи за кръста, като това му разрешаваше да нахлува по-дълбоко в нея. Ръцете му бяха силни и пируваха върху тялото й. Обръщаха я и я местеха във всички посоки — сега по корем, сега по гръб, сега отгоре… Ловко управляваше силата на страстта си, карайки я да се задъхва от удоволствие, като умело контролираше всичко. Фрея никога не е имала партньор, с който да изпитва подобни чувства…
Всъщност, не… това не е цялата истина, нали?
Имаше още един, който…
Тя се опита да изхвърли образа от главата си… но той остана…
Килиан, неговите силни ръце под полата й, докато тя разкопчаваше ципа на дънките му…
Този спомен нямаше място тук… особено сега… Защо дори сега продължаваше да мисли за него? А не искаше да го прави. Не искаше да мисли изобщо за него и разбира се, още по-малко точно в този момент, но… беше безсилна… Помнеше как стоеше на колене, как го пое с устни, как го вкуси и как Килиан се притисна към нея и тя помисли, че ще се взриви от желание…
Не… Спри, прекрати това… Трябваше да спре да мисли за него, трябваше да спре да го сънува, трябваше да спре да мисли за случилото се…
Отново оседла Бран. Той стисна гърдите й, галейки зърната им и тя притисна ръце върху неговите, преплитайки пръстите им. Сви юмруци така, както бедрата й стиснаха неговите, поддържайки неистовото безумно темпо… Най-накрая успя да изхвърли образа на Килиан от главата си… фокусирайки се върху красивото лице на Бран, върху тялото му и върху страстта му…
Но противно на волята й, лицето отново се прокрадна в ума й…
Не успя да го спре. Знаеше, че това, което направи по време на годежното си парти беше грешка. Но продължаваше да вижда тях двамата, допрени в стената на малката баня. И себе си с крака обвити около кръста на Килиан, докато той се тласкаше все по-надълбоко в нея… А това й напомни какво прави в момента… Простена и се изгуби в неприятното усещане да бъде с един мъж, а да мисли за друг… Прехапа устни и загуби контрол, когато тялото й се затресе от спазми…
В същото време под нея Бран нададе животински рев (толкова с това „Ще бъдем тихи!“) и продължи да тласка тялото си отново и отново към нейното, докато не спря да тръпне и не остана неподвижен, потънал за последно в нея. След малко, когато Бран бавно излезе, Фрея усети болка от бавно затихващата възбуда.