— Уверена ли си, че не искаш да поговорим? — ласкаво попита тя. — Струва ми се, че всичко стана много бързо…
За момент на Фрея й се прииска наистина да излее душата си, да разкаже за мъчителните си съмнения, но… премисли. Трябваше й прекалено много време за обяснения. И макар че мрачните предзнаменования буквално висяха във въздуха — кучешкият вой, дребните „малки“ проблеми, както и противният мирис на изгорели цветя, необяснимо обгърнал къщата, Фрея реши да не им обръща внимание. Тя обичаше Бран! Беше си загубила ума по него. И това си беше чистата истина, нямаща нищо общо с мъничката лъжа, до която обикновено прибягваше, желаейки да се самоуспокои. Фрея често си говореше нещо от типа на „Днес, това е последната чаша вино.“, или „Аз няма да подпаля дома на тази кучка, макар че много ми се ще да го направя.“ и така нататък. Любовта й към Бран се оказа всепоглъщаща. Имаше нещо, което й даваше усещане за дом, сякаш се гушкаше под топло одеяло и потъваше в сън, изпълнен с покой и пълна безопасност. В никакъв случай не трябва да разказва на Ингрид за безпокойствата си. Въпреки че двете винаги са били не просто сестри, но и добри приятелки, макар от време на време се бяха оказвали и неволни съпернички. Ингрид нямаше да я разбере. Напротив, тя ще се ужаси, а точно сега на Фрея не й бяха нужни упреците на сестра й.
— Изчезвай, Ингрид! Лицето ти е толкова разтревожено, че ще изплашиш всичките ми нови приятели — прошепна Фрея и се обърна към поредната група доброжелателки, приемайки неискрените им поздравления.
Разбира се, всичките тези доброжелателки бяха поканени на празненството по случай годежа на Фрея, само че тя нямаше никакво съмнение, че главната цел на идването им е да поогледат жениха и невестата и после на воля да поклюкарстват. Всички най-достойни невести на Норт Хемптън, лелеещи заветната мечта (не толкова безпочвена!) да станат госпожа Гарднър, бяха запълнили целия просторен и почистен до блясък дом. Те се опитваха да скрият недоволството си и да приветстват победителката. А Фрея хвана и отнесе желания приз още преди играта да е започнала. Някои от участничките в състезанието дори не успяха да разберат, че изстрелът от стартовия пистолет е прозвучал.
А кога в града се появи Бран Гарднър? Съвсем скоро. Само че обитателите на Норт Хемптън вече знаеха кой е той и с какво се занимава. Младият филантроп беше постоянен предмет на слухове и на състезанията, и на събранията на обществото на домашното консервиране, и по време на неделните регати — накратко, по време на най-важните събития в тукашния живот. Навсякъде се обсъждаше историята на Гарднърови. Всички говореха за това, как преди много години те напуснали „Феър Хейвън“, макар че вече никой не помнеше точната дата. Освен това, нито един достопочтен гражданин не знаеше продължението на тази история. Известно беше само това, че наследниците на славното семейство се върнали в родното гнездо, а богатството им придобило още по-внушителни размери.
На Фрея не й трябваше умението да чете чуждите мисли, за да знае за какво говорят нортхемптънските клюкарки. Ама, разбира се, нужно е било Бран само да се появи в Норт Хемптън и негова избраница веднага станала тази младичка, симпатична сервитьорка! Може на пръв поглед той да не се е оказал като всички останали, само че те всички са сякаш от един дол дренки. Мъже! Вечно за едно и също мислят! Какво, кажете, е намерил той в нея, в тази сервитьорка? Барманка, искаше да поправи сплетниците Фрея. Като сервитьорка при тях работи девойката в селски костюм и пищен бюст, поднасяща чашите с бира на фермерите, седящи на разклатените дървени маси. Между другото, най-добрата бира се подава в халби. Напитката беше с вкус на сливи, ванилия и дъб заради испанските бъчви, в които се съхранява. Не, наистина много благодаря!
В действителност Фрея беше на деветнадесет (макар че шофьорската книжка, благодарение на която й бяха разрешили да разлива спиртни напитки, сочеше, че е на двадесет и две). Тя имаше поразителна, приковаваща вниманието възбуждаща красота, особено рядка в наше време, когато за еталон на женствеността служат кльощави диви, безплътни като модели. Фрея никога не е изглеждала така, сякаш е на диета, заставя се да гладува и тайничко да си мечтае да се поглези със сладкиш. Напротив, тя имаше такъв вид, сякаш всичко на света е в нейна услуга и може да получи желаемото само за секунда. Трудно се намираше правилната дума, но може да се каже, че тя изглеждаше по женски зряла. Сексапилността й беше очевидна — трябваше само да се хвърли един поглед на прелестните й закръглени форми. Дребна и миниатюрна, тя притежаваше гъсти и непокорни червеникави коси, приличащи на златиста праскова. А за скулите й известните модели просто биха дали всичко. Фрея притежаваше изящно носле и големи, леко скосени като на котка зелени очи, тъничка талия, сякаш създадена за най-тесните корсети и разбира се, великолепни гърди, които не можеше да бъдат подминати. Всеки представител на мъжката половина на човечеството просто трябваше да погледне Фрея и повече не можеше да откъсне очи от гърдите й.