Той я целуна по бузата в сладък жест на благодарност, сякаш не можеше да повярва на късмета си. Фрея се усмихна, когато устните му докоснаха кожата й, докато тялото й все още потръпваше. Когато отвори очи, видя как някаква сянка помръдна в далечината на тъмната зала.
Значи, не са били сами!
Някой ги е наблюдавал през цялото време — някой, с тъмна коса и блестящи аквамаринови очи. Мъжът, който постоянно отвличаше мислите й.
Но когато Фрея погледна отново, Килиан го нямаше.
Глава десета
Бизнесът на вещицата
Както предсказа Ингрид, Табита скоро забременя. След седмица тази новост се знаеше от целия Норт Хемптън. А след още няколко дни група местни дами също решиха, че искат да се видят с местната библиотекарка с надеждата, че Ингрид ще може да помогне за решаването на проблемите им. В една ясна понеделнишка сутрин на юни, сияещата бъдеща майка за пореден път разказваше историята си на група жени, събрали се около нея в читалнята. Нямаше вероятност те да не знаят историята в подробности, но Табита не се смущаваше от такива повторения. И женската аудитория с удоволствие се вслушваше в думите й, докато мнозина от тях очакваха реда си, за да се видят с Ингрид.
— Докторите казаха, че това е истинско чудо! Защото тестовете, включително и последните, бяха много лоши… Дори ме увериха, че на практика е невъзможно да забременея. Но това се случи! И то благодарение на Ингрид! А чухте ли какво направи тя за Стефани Карън? Излекува я от онзи обрив, който не й минаваше! Кълна се, тази жена е направо вълшебница! Е, не точно вълшебница, може би магьосница!
— Вещица ли? — потресено повтори Мона Бойард.
— Вещица? Ама, моля ви се… — решително се намеси Хъдсън, подпрял ръка на хълбока си. — Тук е Норт Хемптън. Ние предпочитаме да използваме думата нетрадиционна лечителка. Знаете, нещо като медиум или екстрасенс — поясни им той. Никой не знаеше как точно Ингрид помага на хората. Беше очевидно само едно — тя работеше без медицинско или научно обяснение. И сякаш в това се криеше някаква… магия. Но кой вярва в магии в наши дни? На жените от Норт Хемптън не им пукаше за названието, искаха само то да работи и да дава резултат.
Отначало Ингрид отричаше да има нещо общо с бременността на Табита или да оказва подобни услуги и на други. Но съвсем скоро й стана ясно, че нямаше как да откаже. Тъй като не беше поразена от небесна мълния за това, че помогна за зачеването на Табита с малко магия, й се стори съвсем справедливо да помогне на всеки, който се нуждаеше от помощта й. Може би Фрея е права, че от налагането на Забраната от Съвета беше изминало много време. Може би ги бяха забравили и най-вероятно поради този факт за тях нямаше неприятни последствия. Ингрид беше готова да поеме този риск. И по никакъв начин не можеше да отрече, че връщането към практическата магия й достави не само радост, но и придаде цел на съществуването й. Сякаш животът й отново придоби смисъл. Загуби толкова много години и усилия да отрича вродената си дарба, погребвайки се в безкрайни малки задачи и напълно отдавайки се на работата си като обикновена библиотекарка… Разбира се, че на нея й харесваше да работи тук, но все пак… Това е нещото, което й е възложено да прави на земята. Да вървят по дяволите с тази Забрана! След като толкова много години са се съобразявали с нея, нима не са заслужили снизхождение? Може би Съветът дори няма да ги забележи. А жителите на Норт Хемптън бяха просветени — не изпитваха страх и не робуваха на суеверия. Бяха скептични, но и любопитни и имаха желанието да опитат нещо ново.
Ингрид с изненада откри необичайната серия от лош късмет в разказите на всеки потърпевш. При това за някои проблеми, определени като незначителни, се оказа невъзможно да бъдат разрешени на момента. Към тях се отнасяха странните болки, неподдаващи се на лекуване с медикаменти, временната слепота, странните главоболия и честите кошмари. Имаше няколко жени, много по-млади от Табита, които също имаха проблем със зачеването — тяхното тяло бе блокирано от същата сребриста маса, която за пръв път видя у колежката си. И Ингрид без никакво бавене се захвана сериозно за работа. Рисуваше пентаграми, палеше особени свещи, раздаваше множество магически възелчета, правеше талисмани, заклинания или и двете.
Тя приемаше „клиентите“, както ги наричаше Хъдсън, само по време на обедната си почивка. В края на краищата имаше си и друга работа — да планира изложбата и да овлажнява документи. Като компенсация за услугите си Ингрид молеше „клиентите“ си да дарят сумата, която бяха решили и която можеха да си позволят, на библиотечния фонд, като дарените средства щяха да бъдат за благородна цел. Може би по този начин Ингрид щеше да успее да запуши дупката в градския бюджет и така да принуди амбициозния кмет да се откаже от идеята си за продажбата на земята, върху която се намираше библиотеката.