Отново започна да преглежда схемите и откри още няколко знака, аналогично декорирани като първите. И те определено не бяха означения за стая или стена, а явно за нещо друго, защото всеки от тях беше богато украсен със сложни винтяжни заврънкулки, отличаващи се една от друга. Досега не беше виждала такива уникални ключове. Ингрид беше запозната със стандартните означения на архитектите и беше сигурна, че това не е ключ, предназначен за строители или изпълнители. Обикновено такива „ключове“ дават възможност с голяма лекота да се премине от един чертеж към друг, докато тези обрисувани в линии „ключове“ имат някаква скрита функция, нямаща нищо общо с архитектурата или строителството на къщата.
Извади телефона от джоба си, увеличи и направи снимка на един от странните символи на чертежа и го отправи по електронната си поща към един адрес. И тъй като самата тя не беше в състояние да разшифрова езика, поне познаваше онзи, който може да го стори, мислейки си за писмата, които винаги носеше в джоба си.
Глава единайсета
Светлината на нейния живот
Ето какво значи да бъдеш баба! Джоана не беше подготвена за това специално преживяване. Не и с тези нейни необвързани дъщери, направили избора си да живеят сами в продължение на векове. А може би това е скрита благословия? Нека не забравяме какво се е случило с гърците, когато създали полубожествата. Бъркотия. Най-вероятно Фрея ще промени мирогледа си, когато се омъжи за Бран, но Ингрид все още беше загубена кауза.
Но нямаше никакво съмнение, че малкият Тайлър Алварез плени сърцето й. След инцидента с изгорелия пай, Джоана, също като дъщерите си стана много по-смела в използването на магията си. Тя с удоволствие го удивяваше. Караше войниците му да оживяват и тогава и двамата прекарваха часове, изпращайки войската в сражение. Когато Джоана влезеше в детската, плюшените мечета започваха да говорят, а марионетките да танцуват, без някой да ги движи. Тя беше за Тайлър и бавачка, и фокусник и най-добър приятел в игрите. Дори му показа домашния любимец на Ингрид — грифонът.
— Това е Оскар — обясни тя на Тайлър. — Могат да го видят само членовете на нашето семейство, но аз много държа да те запозная с него. — Оскар подуши ръката на Тайлър и с достойнство размаха опашка, когато момчето раздели с него любимия си снакс, марка „Чиитос“. — Това е наша семейна тайна — допълни Джоана.
И вярно на дадената дума, четиригодишното момченце не каза дори на родителите си какво правеше Джоана. А да вдъхне живот на неодушевените предмети, за нея беше страшно лесно. И беше толкова лесно да забавляваш едно малко момче.
Онзи следобед разрохкваше лехите в градината. Джоана винаги имаше малка градина зад къщата си. Не й трябваше голямо пространство, защото притежаваше изключителния талант да отглежда всичко. Затова тя имаше най-големите и най-сочни зеленчуци в Норт Хемптън. Отглеждаше царевица и тиквички, краставици и зеле, както и големи месести домати с размер на баскетболна топка. Плевеше, когато телефонът зазвъня. Поглеждайки към изписалия се номер, сърцето й бързо се разтуптя — беше номерът на подготвителното училище „Слънчева светлина“. И понеже от училището нямаха навик да звънят по никое време на деня, това означаваше само едно: нещо се е случило с Тайлър. Ръцете й трепереха, когато го отвори и го доближи до ухото си.
— Джоана? — чу тя спокойния глас на директорката, Мери Мей, основала училището преди тридесет години. В малък град като Норт Хемптън, където всички се познаваха, двете жени често разговаряха, засичайки се в магазина, на бензиностанцията или на щанда за плодове.
— Мери, какво се е случило? — бързо попита Джоана. Ако нещо се беше случило с Тайлър, гласът на директорката нямаше да звучи толкова спокойно, твърдеше Джоана на себе си. Ако той си беше ударил главата или се беше наранил, гласът на Мери щеше да е по-тревожен, нали? Страшно съжали, че в този момент не притежава таланта на Ингрид да вижда в бъдещето. Какво става? Защо от училището й звъняха? Сутринта Грациела бе завела Тайлър в девет, а Джоана трябваше да го вземе в два. Смяташе да му покаже как се правят „непукащи“ се сапунени балончета с помощта на малко стабилизиращо заклинание.