Глава тринайсета
Шокиращи последствия
— Върни се в леглото, жено! — изръмжа Бран, претегляйки Фрея обратно.
— Престани! Закъснявам за работа — смееше се тя, опитвайки се да се обуе, когато той нежно потри нос във врата й. Топлите му длани обгърнаха кръста й и Фрея се предаде. Изритвайки гуменките си, позволи на ръцете му отново да я притеглят сред завивките.
След нощта прекарана пред камината, малко се въздържаше от ласките на Бран, твърде засрамена от мислите си за Килиан. Така да се каже, отказа да изпълнява съпружеския си дълг, оправдавайки се със силно главоболие и невероятна умора. Но знаеше, че това оправдание днес няма да мине. Бран отново заминаваше след няколко часа за Стокхолм. Раздялата им този път щеше да бъде кратка — само няколко дни, но това никак не радваше Фрея. Не се виждаше в ролята си на „сламена вдовица“ и ръководителка на фонда и макар и да знаеше с какво благородно дело се е захванал Бран, щеше да й липсва страшно много.
Той свали тениската й и нежно я целуна между гърдите, докато Фрея ласкаво зарови пръсти в меките му кестеняви коси.
— Не тръгвай — много тихо прошепна тя.
Бран я погледна с тревога.
— И на мен не ми се иска, повярвай ми! Предпочитам да остана тук, с теб!
— Зная — и въздъхна. — Не ми обръщай внимание. — Поклати глава и погледна към отворения прозорец. Стаята му гледаше на север и от тук можеше да види доковете и лодките, стоящи на пристана.
Бран въздъхна и се наведе да оближе възхитителното й розово зърно. Фрея изстена, пръстите й се свиха в косата му и го притисна към себе си. С другата си ръка посегна към него, намери го — твърд и готов и го насочи към себе си. Той нахлу в тялото й и тя още повече се притисна към неговото, след което и двамата, задъхани и стенещи, продължиха да се движат, докато тя обсипваше с целувки лицето му и засмукваше езика му в синхрон с яростните му тласъци. Но със сърцето си Фрея не участваше в това. Може би се дължеше на отчаянието, че Бран ще отсъства отново или че обръщаше прекалено много внимание на грешните си мисли. Но това й пречеше да се наслаждава на съединението им — просто се движеше и правеше всичко, каквото трябва, но без да влага чувства. Килиан развали всичко, а Бран нямаше никаква вина — вината беше само и единствено нейна.
По-късно, вече облечени, тъкмо се канеха да излязат от къщата, когато Бран рязко спря, като почти се препъна върху килима в хола.
— Забравих нещо — каза той, обърна се и бегом започна да изкачва стълбите.
— Паспорта ли? — извика Фрея, забелязала документа на масичката в коридора. — Той е тук, долу.
— И пръстенът ми — връщайки се, той сложи златния пръстен с монограм на пръста си, след което я целуна, вземайки подадения паспорт.
— Нима не можеш без пръстена? — подразни го Фрея.
— Бил на баща ми — отвърна Бран — и затова ми е много скъп. Той е единственото нещо, което ми е останало от него. — Фрея смутено кимна. Знаеше, че Бран и Килиан са останали сираци като много малки.
След като я остави на работа, Фрея още с влизането си в „Норт Ин“ започна да се извинява за закъснението си, знаейки, че в събота вечер обикновено е претъпкано с посетители.
Но вместо обичайния хаос с изненада установи, че в бара не звучи музика, а всички посетители са се събрали около телевизора.
— Какво става? — попита тя Сал, прибирайки чантата си отдолу и с присвити очи се вгледа в екрана. В момента местният канал излъчваше репортаж за атлантическото крайбрежие от хеликоптер. Съобщаваше се за нещо като експлозия, станала дълбоко под водите, недалеч от брега. Може би някакво вулканично изригване или земетресение, в което обаче експертите не са сигурни, обясняваше говорителката. На повърхността на океана се виждаха да плуват множество мъртви риби, както и някакво сребристосиво петно, което постоянно се увеличаваше. Учените напълно са изключили причината, че е изтичане на петрол, защото най-близкият петролопровод се намираше много далеч от Норт Хемптън.
— Само погледнете! — възкликна някой, когато камерата от въздуха показа плътната, но все по-нарастваща маса от странното вещество върху синьо-зелените води на Атлантика. — Това определено не е на хубаво!
Репортажът продължи с интервю на друг експерт, който изказваше предположение, че става дума за природно бедствие. Най-вероятно вулканична експлозия, която е изтласкала на земната повърхност токсична нефтоподобна субстанция, която се е просмукала над океанската вода. Той предупреди, че сивата лепкава субстанция ще застраши не само морските обитатели, а ще се превърне в заплаха както за дивите животни и техните местообитания, така и за самите хора в Норт Хемптън. За тях няма да е безопасно да ловят риба или други ядливи морски обитатели и да ги консумират. Също така, съобразно нарежданията, къпането и плуването се забраняваха, докато се изучи какво представлява този токсин.