Ингрид се опита да запази неутралитета си. Нямаше значение кой беше съпругът на Корки Хатчинсън — жената имаше право на същата помощ, оказвана от Ингрид на всяка друга.
— Защо мислиш така? — попита я тя.
— Ами съдя по обичайните неща. Работи до късно вечерта, а когато се върне, от него се носи миризма на парфюм. Не ми отговаря, когато го търся на мобилния телефон и когато го питам защо не ми е върнал обаждането, измисля някакви банални обяснения. Сменил е паролата на всичките си електронни пощи в Интернет. На гласовата си поща също. Проверих! — с горчивина уточни тя. — Поради този инцидент през целия уикенд бях на брега и водех репортажи постоянно, а Тод дори не ми се обади.
— И какво очакваш да направя аз? — попита я Ингрид.
— Не ме е грижа, как да кажа… за неговите интрижки настрани. Не искам да се конфронтирам с него. Аз наистина не искам да се ровя в това. Искам само… Искам само да си го върна. Искам отново да бъде с мен. Зная, че работя много и не става дума само за този уикенд, а за цялата изминала година. Но не съм заслужила да ме лъжат. Аз обичам съпруга си и предполагам, че и той все още ме обича. Донесох това. — Тя сложи книжния плик на бюрото и го побутна към Ингрид. — Чух, че трябва да се донесат косми от косата… за… онова, което правиш. Възелчетата — въздъхна жената на кмета. — Имам предвид, че това е някаква вуду магия… И вероятно аз сама трябваше да поговоря с Тод, но… какво пък толкова? Да става каквото ще!
Ингрид взе пакета и за кратък миг и се прииска да отпрати Корки с уверението, че не може да направи нищо за нея. Но намери за странно, че тя, толкова бляскава, уверена и напориста, е взела решение да търси разрешаване на проблема с изневярата на съпруга си с помощта на вещица. Корки изобщо не се вместваше в този образ. По-скоро би хвърлила събраните улики в лицето на съпруга си, устройвайки му грандиозен скандал. А ако се сдобряха, щеше да последва див и страстен секс. Макар че в тази ситуация Фрея щеше да бъде по-полезна.
Ингрид все още не беше сигурна, че иска да помогне. Особено след като Корки Хатчинсън използва думичката с „в“ — вуду магия. Това означаваше, че се съмнява в таланта и способностите на Ингрид. Освен това ясно беше и друго — такава жена като Корки трудно би напуснала кабинета на Ингрид, без да получи онова, за което е дошла. Какво можеше да навреди? Може би, ако семейният живот на кмета стане по-щастлив, той най-сетне ще се откаже от идеята си да продаде библиотеката? Отвори плика и се захвана за работа. Бързо направи възелче от косъма на Тод и след това вплете в него нишка от блузата на жена му, която тайно взе от нея, когато се ръкуваха. След това Ингрид сложи възелчетата в малка кадифена торбичка и подаде талисмана на Корки с думите:
— Сложи го под матрака. Това ще го предпази да залита настрани и така ще го имаш изцяло за себе си. Амулетът ще го задържи вкъщи, точно както ти искаше. Но ти трябва да намериш време за същото. Ако не сте заедно вкъщи достатъчно време, мощта на възела ще изчезне.
Корки кимна.
— Колко ти дължа? — попита тя и извади чековата си книжка.
— Аз моля само за дарение на сума към библиотечния фонд, и то толкова, колкото всеки прецени сам за себе си — отвърна Ингрид. — Колкото и да дариш, ние ще сме ти благодарни.
— И това е всичко? — разсмя се Корки, докато попълваше чека. — Изглежда, че ти наистина не знаеш много за хората, нали така?
Ингрид се изпълни с неприязън към наглата и самоуверена репортерка. Може би не трябваше да й помага! А и възелчето можеше да спре кмета, но само за кратко. Ако жена му не положеше усилия, Тод нямаше да остане при нея. Спомни си за хвалебствения шест (или беше пет) страничния материал в местното лъскаво списание, посветени на чудесния живот на Корки и Тод Хатчинсън. От тези страници лъхаше щастие и любов. Хората бяха толкова бляскави и лъскави, че дори Ингрид изпита малко завист. А точно това чувство целеше да събуди списанието у читателите си — около нас има хора, които живееха толкова бляскав и важен живот, който дори не можеш да си представиш. Смешно е, че истината никога не е толкова съвършена, колкото се мъчат да ти я представят! Трудно можеш да прецениш хората, помисли си Ингрид. Бракът прилича на повърхността на водата — спокойна и безметежна. Но ако не внимаваш, може да се развълнува, да се разбушува и дори да се разлюлее от изригнал подземен вулкан.