— Спри! — почти изсъска тя. — Просто спри!
— Зная, че онази нощ ти мислеше за мен. Усещах го. И това ме накара да сляза долу — продължи той. — Признай, че мислеше за мен, когато той…
— Килиан! Моля те, не тук!
— А къде? — бързо я попита той.
— Никъде! — Фрея поклати глава и се огледа, за да се убеди, че никой не е обърнал внимание на разговора им. Ингрид с мрачно лице следеше с поглед красавецът детектив Мат Нобъл, който разговаряше с младата й колежка, прегърнал я през раменете. На близката до тях маса забеляза Джоана, която ядеше еклери с блажено изражение на лицето. Всъщност, детективът беше единственият, който се усъмни във възможността Фрея да работи в бар „Норт Ин“, позовавайки се на скоро завършеното й средно образование (номерът с подправената шофьорска книжка при него не беше минал).
— Казвам ти същото, което ти казах и тогава — това няма да се повтори — прошепна Фрея.
— Но ти всъщност искаш това да продължи! — настойчиво възрази Килиан.
— Не! Не го искам!
Да, те правиха любов по време на годежното й парти… не, всъщност се чукаха. В мига, в който той затвори и заключи вратата зад себе си, Фрея се нахвърли върху него, разкъсвайки дрехите му, подтиквана от желанието си да докосне голата му кожа. Това отне и последните й капчици воля, за да не изкрещи в момента, в който дланите му се плъзнаха по бедрата й. А когато я притисна към умивалника и нахлу в нея, тя беше толкова открита и така гладна за него. А после… а после, когато видя красивото му лице отблизо и й се прииска да заплаче. В отговор той отново я целуна и те се чукаха пак, но вече по-бавно и без бързане, наслаждавайки се на всеки миг. И това беше още по-прекрасно от първия път…
Стига толкова! Сега можеше да мисли трезво. Предупреди го, че между тях всичко е приключило, че е направила грешка. След което избяга от партито, без да се обади дори и на годеника си.
Фрея знаеше, че не е идеална и че никога няма да може да твърди, че е такава. Но знаеше, че никога не би направила нещо, с което да нарани човека, когото обича с цялото си сърце. Това беше една грешка, нещастен случай, предсватбени колебания или собствените й проблеми със спомените. Измина много време, откакто в животът й присъстваше съпруг… Но сега тя беше настроена твърдо и решително. Обичаше Бран и един допуснат миг (или два, ако трябваше да бъде честна) на слабост с Килиан не трябваше да променят това. Всъщност, този миг не променяше нищо.
— Килиан, аз трябваше да ти се обадя и да говорим. Извинявай, че не го направих. Мога само да повторя същото, което ти казах онази вечер. Не зная какво ме прихвана. Не бях на себе си и това доведе до онова ужасно недоразумение.
Килиан сложи върху чинията й сочна и съблазнителна ягода.
— Наричай го както искаш и… знаеш къде да ме намериш — и той пъхна в джоба й ключ. — Ключът е от моя „Дракон“, закотвен от другата страна на острова. И не се притеснявай. Бран никога не ходи там. Ще те чакам всяка нощ тази седмица. Ако не дойдеш до неделя, повече няма да ти досаждам.
И преди Фрея да успее да му отговори, се обърна и бързо се изгуби в тълпата.
— Извинявай! Какво интересно пропуснах — чу тя в този миг гласа на Бран. Най-накрая се появи! Изглеждаше уморен и изтощен от пътуването. — Аукционът започна ли? — попита той и взе плодовото шишче от чинията й, след което го погълна парченце по парченце. — Толкова съм гладен! Остана ли някаква храна?
— Сега ще видим — отвърна Фрея и го целуна по бузата. Усещаше ключа в джоба си тежък и горещ като нажежен метал.
Глава петнайсета
Определено дива магия
Роклята й стягаше в талията и Джоана едва дишаше в старомодния си корсет. Това беше основателната причина, поради която пропускаше всевъзможните партита и вечеринки — презираше тесните дрехи. Дали беше игра на въображението й или роклята й е с няколко размера по-малка, отколкото помнеше. Боляха я краката и се чудеше на себе си как, по дяволите, позволи на Фрея да я уговори да обуе обувки с високи токчета? Беше приятно да се види, че ужасното бедствие обедини общността на Норт Хемптън. Макар че безпокойството и несигурността още се усещаха във въздуха. Не се знаеше какви ще са последствията от природния катаклизъм и как това ще се отрази върху местната икономика — не само на риболова, но и на множеството местни ресторантчета, специализирани изключително върху морските блюда. И това, че никой не го споменаваше, беше позорно и го превръщаше в още една болезнена тема. А последствията вече се усещаха — вместо разпространените летни рибни морски продукти, основният специалитет се беше превърнал в ала скучно пиле.