Внезапно се надигна воден стълб, който се превърна в закачлив фонтан, обгърнат от ослепителна светлина. Това беше магията на Фрея, която се разширяваше в синхрон с радостта й, докато Килиан не спираше да се усмихва от удивление. Сякаш ги благославяше самата земя — тревата, влажна от капките роса, и песента на вятъра, нашепващ нежната си мелодия сред клоните на дърветата. Фрея се гмурна под водата и заплува към най-дълбоката част на езерото, а когато изплува, ръцете на Килиан я прегърнаха през кръста и я притиснаха към тялото му. Тя отвърна на целувката му и почувства страстта, бушуваща в него. Сърцето й туптеше все по-бързо и по-бързо, докато ръцете на Килиан ласкаво описваха кръгове около гърдите й и бавно се придвижваха надолу… Изнесе я на брега и нежно се отпусна върху нея.
Фрея затвори очи и започна да създава кръга, призовавайки земните и водните елементи да засвидетелстват тяхното съединение. Започна да си припява съвсем тихичко и гората се изпълни с магия. Всяко живо същество — от стръкчето тревичка до малките клончета на дъбовете — празнуваха тяхната любов.
— Аз ти отдавам… — Аз ти отдавам себе си — искаше да каже тя, но не можа да завърши изречението си. От небето със силен гръм се спусна светкавица, която сякаш откъсна Килиан от тялото й. Горещото привличане между телата им изчезна. Магията спря. Призованите елементи изчезнаха. Килиан също…
Фрея отвори очите си. Беше в спалнята си и телефонът й звънеше. Тя го вдигна и чу загрижен глас.
— Скъпа?
— Бран! — облекчението й бе огромно. Отпусна се обратно върху възглавницата си и въздъхна дълбоко. Беше спасена — и от самата себе си, и от Килиан.
— Липсваш ми… Имам няколко минути, преди да започнат преговорите в Осло, и реших да ти позвъня — каза той. — Извинявай, ако съм те събудил.
— Радвам се, че го направи! — отвърна тя. Започна да трепери. Какво се случи? Какво щеше да направи в съня си? Едва не стана жена на Килиан, за бога! Ако беше довършила онези думи, всичко щеше да приключи. Това, което боговете са съединили, никой не може да разедини — това беше правилото, което се спазваше и което винаги щеше да се спазва… Фрея щеше да бъде негова и само негова — сега и завинаги. И това щеше да бъде краят на всичко…
Притисна телефона към ухото си и остави гласът на Бран да прогони надалеч последните остатъци от съня й. Пулсът й постепенно се нормализира и тя се унесе отново, под звуците от шума на океанските вълни, разбиващи се в брега.
Глава осемнайсета
Застъпник на загубена кауза
Джоана не знаеше защо дъщеря й беше обещала това чудо. Знаеше, разбира се, че Ингрид е устроила нещо като свой кабинет в библиотеката, където раздаваше на жените магически амулети и талисмани, докато Фрея предлагаше магическите си напитки в новото меню на бар „Норт Ин“. Действията и на двете нарушаваха Забраната, но Джоана не намери сили в себе си да им се скара или да ги смъмри и да поиска да спрат с това. И понеже случайно подслуша разговора им онзи ден осъзна, че и тя самата не беше толкова невинна в съблюдаването на същата тази Забрана. Оказа се, че съседи са видели НЛО в небето над града, когато Джоана припряно излетя върху метлата си, за да спаси Тайлър. Значи не беше успяла да се скрие в облаците толкова бързо, колкото си мислеше. НЛО — ама че смешно! Но пък от друга страна успя да излети без труд, което означаваше, че всъщност не е толкова дебела, нали така?
Отначало заяви на Ингрид, че няма начин да го направи и че използването на сериозна магия е просто немислимо. Все още не се беше успокоила от невинния си опит да съживи тревата на пясъчния хълм. През нощта често й се струваше, че пълзящите растения се обвиват около тялото и краката й, запълват устата й и я задушават. Затова Джоана провери „шева“ между двата свята и откри, че на места е доста поизносен. Разбира се, не спомена нищо за това на дъщерите си — не искаше да ги тревожи, преди тя самата да разбере какво точно ставаше.
Да съживиш оловните войници или да поправиш изгорелия пай е дреболийка, в сравнение с това да „Възкресиш Лазар“16 — каквато беше молбата на голямата й дъщеря. Това си е възкресение и да, тя е върната на Земята точно с тази цел. Но всичко беше останало в миналото. Забраната сложи край на това. О, и освен това съществуваше и Договорът на мъртвите, което изобщо не трябваше да се пренебрегва — не може безнаказано да се навлиза в територията на Хелда. „Кесаревото — кесарю“17 — само това е начинът. Нека предположим, че Лайънъл технически е още жив и не се е превърнал в зеленчук, както твърди доктора. Джоана потръпна от използването на този термин и й се прииска хората просто да спрат да го използват. Да мислят за човек, като за някакво примитивно растение според нея беше доста… унизително. Знаеше, че думата се използва, с цел да се намали болката на семейството от загубата. Така или иначе близките трябваше да го пуснат да си отиде, защото любимият човек вече не е същият, какъвто е бил преди.
17
„Тогаз им каза: «Отдайте Кесаревото Кесарю, а Божието Богу». И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.“ (Матея 22:21, 22).