— Тогава не го прави!
Лайънъл се загледа в пътеката, леко проблясваща в мрака и достигаща до сребърната порта на върха на хълма. Джоана знаеше колко му е трудно да вземе решение — в този сумрак, в царството на безплътните души той беше прекарал цяла седмица, забравил за несгодите на живота. Беше преодолял страха и беше започнал да преминава в света на духовете. Може би идеята за връщането му не е толкова добра, помисли си Джоана. И може би тя не трябваше да се съгласява.
Лайънъл погледна към портата, блестяща на върха и каза:
— Добре, да се връщаме!
Джоана хвана ръката му и го поведе надолу по пътеката, от която дойдоха. Той внимателно я следваше, но изведнъж спря.
— Не мога да се движа — промърмори той. — Не мога да помръдна краката си.
— Опитай по-настоятелно! — нареди му Джоана. Тя самата усещаше как някой ги дърпа в противоположната посока. Със сигурност беше нейната сестра, Хелда, която все още държеше духа му.
— Не ме изпитвай, сестро! — извика Джоана, все още стискайки ръката му и размаха пръчката си във въздуха. От върхът й избухна ярка бяла светлина. — Спомни си, че се съгласи да изпълняваш условията на Договора! Неговото време още не е дошло! — И тя го дръпна към себе си. Зави вятър, океанът се разбушува, засвяткаха мълнии. Царството на мъртвите не пускаше душите си толкова лесно.
Но магията на Джоана беше по-силна. Силата, която се таеше в нея, беше по-стара от Земята и по-древна от Мъртвите… Волята й беше свирепа и това беше достатъчно да го удържи и измъкне от мрака… Последва мощна светкавица…
Джоана седеше до леглото на Лайънъл, все още здраво стискайки ръката му. Мъртвецът премигна с очи, прокашля се и се огледа наоколо.
— Къде е Емили?
Родителите на Лайънъл бяха развълнувани, че синът им отново е сред тях, макар и леко разочаровани от загубата на къщата. Опитваха се да не го показват. Джоана и Ингрид се сбогуваха с всички.
— Как да ви се отблагодаря? Не зная какво направихте или как го направихте, но… много ви благодаря! — заплака Емили. — Какво да ви дам в отплата? Аз ви дължа всичко! Може би къщата! — засмя се тя — Дължа ви всичко, задето ми върнахте Лайънъл!
Джоана я прегърна, целуна я по страните и отвърна:
— Грижете се един за друг! И го наблюдавай! Ден или два няма да се чувства съвсем добре… И ако състоянието му се влоши, обади ни се веднага!
Двете се отправиха надолу по коридора.
— И какво стана с нарушаването на Забраната… — обърна се Ингрид към майка си. — Бих казала, че връщането на човек обратно към живота едва ли може да се смята, че не е в нарушение на наложените върху нас ограничения, нали така? — подразни я тя.
Джоана се усмихна. След цялото това приключение се чувстваше просто… фантастично също като в добрите стари времена. Пъхна магическата си пръчка в кока на тила си и продължи с все същата доволна усмивка.
— По дяволите с правилата! Ние сме и си оставаме вещици! Нека се опитат да ни забранят нещо този път!
4-ти юли
Назрява беда
Глава деветнайсета
Rhinemaiden18
— Привет, Мат. Кейтлин привършва с обработката на новите книги и скоро ще дойде — каза Ингрид с усмивка, която се надяваше да изглежда приятелска и дружелюбна.
Симпатичният детектив кимна и седна на обичайното си място на пейката, точно срещу нея. На Ингрид все още й се струваше, че едва успя да премигне и хоп, Мат и Кейтлин вече бяха двойка. Всичко стана толкова бързо и стремително, че тя не без основание започна да подозира, че именно Фрея е добавила нещо от своите любовни отвари в кафето на ченгето. Разбира се, сестра й се закле, че Мат отдавна не се е появявал в бара, както впрочем и Кейтлин. И че колежката й Кейтлин принадлежеше към онзи тип момичета, които се напиваха от една чаша вино, а това я изключваше от редовните посетители на бара.
Ингрид се опита да се концентрира върху файловете пред нея, но присъствието на Мат срещу нея й пречеше. Ако преди го приемаше като нещо нормално, сега нямаше причина да се опитва да го избягва. Всеки следобед той се появяваше в библиотеката около пет часа — точно като по разписание. Разбира се, днес е четвъртък — началото на празничните почивни дни, но те все още не бяха настъпили, нали така. Нямаше ли какво друго да прави? Откъде у него толкова свободно време, че да седи тук и да чака? Нима нямаше престъпления за разкриване? Повече от шест месеца, откакто намериха Бил Татчър мъртъв на плажа, полицията все още нямаше предположения за извършителя.
18
Rhinemaiden (от немски) — название на водна нимфа от операта на Вагнер „Пръстенът на нубелугата“.