Весело и забавно! Ингрид затръшна вратата на тоалетната и се запъти към работното си място. Детективът, предмет на всички клюки от задната стая, вдигна глава от книгата, която четеше и я постави на масата. Разбира се! Една от книгите на Дж. Дж. Рамси Бейкър, която Ингрид не можеше да накара никой друг да вземе и да прочете.
— Хареса ли ти? — попита тя сладко.
Мат Нобъл се замисли за момент.
— Тя е… интересна, но не е съвсем по моя вкус.
— А какви книги са по твоя вкус? — леко агресивно се заинтересува Ингрид.
— Дори не зная… — Той сви рамене. Значи съм била права, със злорадство си помисли Ингрид. Не е никакъв читател и любител на художествената литература, а по-скоро библиотечен наблюдател. Или един от онези чудаци, обичащи да подремват в някое скрито ъгълче на библиотеката сред рафтовете.
— Коя е любимата ти книга? — зададе въпроса напълно уверена, че той няма да си спомни нито едно заглавие. Или ако го направи, то ще бъде толкова скучно, като например…
— „Да убиеш присмехулник“20.
— Наистина ли? — Ингрид бе потресена. — И на мен ми е любимата книга… — Ама той наистина ли каза точно тази книга?
Дали Кейтлин не му е казала? Но тя кога е обсъждала „присмехулника“ с Кейтлин? Кейтлин не обича да чете. Тя прекарваше свободното си време в обновяването на статуса на блога си в интернет пространството.
— Наистина — Матю се усмихна и за момент заприлича на Атикус Финч или може би на Грегъри Пек, който играеше Атикус Финч, ако разбира се Грегъри Пек21 имаше светлокафява коса, лунички и сини очи. Задържа погледа й, сякаш искаше да каже нещо, но в този момент в читалнята се появи Кейтлин, сияеща в новата си бяла рокля.
— Матю!
Той се обърна, целуна я по скулата и двамата се прегърнаха. Едва сега Ингрид забеляза кошницата за пикник, която Матю държеше в ръцете си, от единия край, на която се подаваха гърлото на бутилка вино и част от франзела.
Табита и Хъдсън влязоха веднага след нея.
— Всичко е чисто, шефе! — каза Таби, имайки предвид, че в библиотеката няма читатели. Ингрид изключи осветлението, активира алармата и всички заедно излязоха навън. Беше топло и прохладно, а след залеза светлината щеше да се задържи — идеална нощ за слушане на музика. Ингрид почувства остра болка.
— Хей, искаш ли да те закараме? — попита я Кейтлин, когато Ингрид се насочи към велосипеда си. — Ингрид заедно с майка си и сестра си всяка година са на концерта — обясни тя на Мат.
— Не, благодаря… Тази година са заети и няма да ходим. Така че и аз се прибирам вкъщи — отвърна тя и помаха на Табита за довиждане.
— Хей, ако не искаш да ходиш сама, ела с нас тогава! — предложи спонтанно Кейтлин.
— О, не… не искам да ви преча! — Ингрид почувства как страните й започват да горят. Ако продължава така, нищо чудно да се сдобие с тен! Това беше едно от нещата, които избягваше да прави — да бъде третият излишен при една романтична двойка.
Но по някакви си лични причини Кейтлин не прие отговора й.
— Повярвай, няма да ни пречиш! А и Мат няма да възрази, нали Матю?
Детективът само поклати глава и й се усмихна.
— Разбира се. Присъедини се към нас, моля те! И без това съм взел толкова сирене, че мога да нахраня цял полк!
Хъдсън отключи велосипеда си и тъкмо да потегли, когато Кейтлин се хвана и за него.
— Хъдсън, моля те, ела с нас. Можем да си направим вечер за четирима! На Ингрид ще й е нужен кавалер! — нямаше начин Кейтлин да бъде разубедена и Ингрид просто се отказа да се съпротивлява.
Хъдсън я погледна въпросително. По-рано тази сутрин, когато разбра за ангажиментите на останалите от семейството й, той предложи да отидат заедно. Тя отказа. Ингрид се надяваше Хъдсън да не спомене това в момента. За щастие, той се оказа съобразителен, което се потвърди и от отговора му.
— За мен Вагнер е доста мрачен. Аз лично предпочитам Пучини. Но с вас ще отида с удоволствие на концерта.
Оркестърът се беше разположил на малка сцена насред тревата на няколко километра от плажа. Имаше огромна насъбрала се тълпа от чакащи. Четворката им откри празно място между две групи оперни поклонници, които ги приветстваха с повдигане на пластмасовите си чаши с вино. Няколко балона се поклащаха във вечерния въздух, служещи за ориентир както на закъснелите, така и за указване на обратния път за онези, отбили се до тоалетните. Слънцето залязваше на хоризонта и къпеше сцената в топла, оранжева светлина. Тогава започна концертът… Само че Ингрид не можа да оцени красотата му.
20
„Да убиеш присмехулник“ (англ.: To Kill a Mockingbird) — роман на американската писателка Харпър Ли, издаден в 1960 г.