Кейтлин се притискаше в Мат през цялата вечер, а когато двамата не се гушкаха, се целуваха. Към края на концерта Ингрид сериозно се замисли дали да не изгори всички записи на Вагнер, които притежаваше. Почувства се толкова зле, че я заболя стомаха. Чудесната библиотека, в която работеше, щеше да бъде разрушена, за да се изгради поредната етажна собственост, а мъжът, който харесваше, излизаше с друга. Тя си обеща, че ще преодолее влечението си към Мат Нобъл на всяка цена. Дори за това да се наложи да използва някои от горчивите антидота, приготвяни от Фрея.
Глава двайсета
Видима тъма
Семейство Алварез поканиха Джоана да отпразнува заедно с тях Деня на независимостта. Вечерта в петък, след празничното барбекю тя вървеше по брега към своя дом. Независимо от случилото се на дюните предишния път, все още се придържаше към старите си привички. Направи голям завой, преди да стигне до къщата, изпитвайки нужда да се разсее и размисли върху случилото се през миналия ден. Освен това, искаше да се освободи от погълнатите излишни калории, които си взе, изяждайки не едно, а две парчета от великолепната торта. Грациела беше превъзходна готвачка и тортите й винаги се получаваха нежни и неустоими. Вечерта се получи чудесна и Джоана се радваше, че не изкара празника сама, а сред приятели и съседи. Някои от тях бяха научили за чудото, което тя направи за Лайънъл Хорнинг, и сега я засипваха с молби за помощ за техни болни роднини. Джоана обещаваше да помогне при първа възможност, но предупреждаваше, че Лайънъл е особен случай.
В последно време и трите жени от семейство Бошан се ползваха с голяма известност в Норт Хемптан. И това се дължеше на способностите им — правеха това, което другите не могат. Джоана си задаваше въпроса, дали Съветът знае? До този момент от него нямаше ни вест, ни кост и слава богу! Може би бяха решили да не обръщат внимание на действията им или все още обмисляха решението си. Така или иначе, вдъхновението от направената магия миналата седмица започна да стихва. Не можеше да се каже, че Джоана се бои от наказанията, които можеха да им наложат. Тя просто искаше да знае какво да очаква. Нямаше начин да се предскаже реакцията им. Искаше й се оракулът да е взел решение и вече всичко да е приключило — наказание, порицание или каквото там са решили. Трудно е да живееш с неизвестността.
Зарадва се, когато враната Гили я догони и безшумно полетя до нея. Двете заедно продължиха съвместната си разходка по добре утъпканата пътека надолу по брега и покрай строящите се нови домове. Джоана реши да се връщат вкъщи, когато Гили полетя към моста, свързващ брега с остров Гарднър.
— Искаш да отидеш там? Но защо?
Гили я погледна съсредоточено, сякаш казваше: „Трябва да видиш това“.
— Сега? Тази нощ ли?
„Ела. Много дълго го отлагаш“.
— Права си! Както винаги си права. Тази вечер е толкова подходяща, колкото и всяка друга.
В града се случваха странни неща и Джоана не можеше да го отрече. Намерените от нея мъртви птици на пясъка, сребристият токсин, който замърси водата в океана, както и заплахата на хищните треви, опитали се да я задушат сред дюните. А от момента, в който освободи Лайънъл от Царството на мъртвите, тревожното чувство изобщо не я напускаше. Каква беше тази сребриста паяжина, увила се около душата му? Джоана не беше се сблъсквала с подобно нещо преди. Нима е направила грешка, като го върна от Царството на мъртвите? Но тя беше връщала души и преди и за нея това не е нещо ново. Понякога възкресението ставаше по естествен път. В съвременния свят го наричаха „живот след смъртта“. Именно такива „върнали се от отвъдното“ разказваха, че душите им се носели свободно над телата и че са забелязали бялата светлина в края на тунела. Смъртта беше начало на едно пътуване, което всеки човек предприема в даден момент. Но душите, прибрани от Смъртта, не са забулени в сребърна мъгла. Напротив, те сияят с цветовете на дъгата. Джоана приписваше видяното на факта, че от доста време не бе посещавала Царството на мъртвите. Може би бяха направили ремонт? На остроумието й Гили реагира осъдително — леко я клъвна по бузата и заграчи. Тя последва птицата по моста. „Феър Хейвън“ сияеше в тъмнината, осветявайки пътя им. В края на лятото малката й дъщеря щеше да стане господарката на къщата и острова. Но фактът, че всичко вървеше добре (Фрея дори се съгласи да облече бяла рокля за сватбата си) караше Джоана да изпитва леко безпокойство, което не можеше да си обясни. Въпреки че всичко се случваше така, както го беше предсказала Ингрид.