Както обикновено, Бран беше извън града и това щеше да е най-дългата им раздяла. Заедно с група дарители той обикаляше Югоизточна Азия. Фрея си мислеше, че досега вече трябва да е свикнала с отсъствията на бъдещия си мъж и се упрекваше за тази си слабост.
За да се почувства по-добре, увеличи музиката.
В този момент в бара влезе Килиан Гарднър. Фрея се опита да придаде на лицето си маската на пълно безразличие, но усети как се изчервява само при вида му. Когато към това се прибави и нейното горещо видение — гола в обятията му, докато той обсипва цялото й тяло с жадни целувки, страните й буквално пламнаха. Беше твърдо решена да остави това в миналото и да не го повтаря. Трябваше да се дистанцира от него независимо какво ще й струва. Няма значение колко нощи ще го сънува. Той може да си фантазира за нея всичко, каквото си иска — може да проиграва онзи първи път безкрайно, дори до края на света. Но между тях никога повече нямаше да се случи нищо. Тя щеше да се погрижи затова.
— Привет — каза Килиан приближавайки се, и седна на бара точно срещу нея. Как стана така? Беше сигурна, че преди той да влезе, всички места на бара бяха заети, но при появата му тълпата се раздели като библейската река Нил.
— Килиан — каза Фрея решително, — казах ти да ме оставиш на мира!
— Исках да те видя. Освен това, Бран е на път, така че пътят е разчистен — усмихна й се той и взе ламинираното меню със списъка на предлаганите коктейли. — Харесвам сърчицата, много са сладки.
Сантименталната идея да украсят менюто със сърчица беше на Сал. Фрея съжаляваше, че не можа да го разубеди, но не искаше да нарани чувствата на шефа си.
Наблюдаваше Килиан, който със саркастична усмивка четеше менюто, и си мечтаеше тази нощ той да не е тук. Нямаше нужда от усложнения. Клиентите на бара не принадлежаха към светските кръгове, в които се движеше Бран, но Норт Хемптън беше малък град и сплетниците в него нямаше да им простят, ако забележат приятелските или интимните им отношения.
— Извинете, госпожице…
— Почакай! — отряза го Фрея и се обърна към клиентката си. Дребничката и миниатюрна девойка толкова усърдно четеше менюто с коктейлите, сякаш от запомнянето му цялото и наизуст зависеше животът й. Фрея инстинктивно я оприличи на малкото, дребно птиче мушитрънче. — Какво ще поръчате?
— Хм… Не зная… — изрече Моли Ланкастър. Тя успя да завърши колежа и това лято работеше като стажантка в общината. Беше леко нервна и Фрея долови намек от неудачна любовна история — младежите и девойките често поддържаха връзки в интернет пространството, които после преживяваха. — Може би „Неотразим“… Да, пригответе ми „Неотразим“, моля — прошепна най-накрая Моли.
— И за мен същия — подразни я Килиан, оставяйки менюто на бара.
Фрея се направи, че не го чува и започна да приготвя коктейла за Моли. Държеше сърцевината от папура на долния рафт в стъклена кана. Отчупи парченце и започна да го стрива.
— Нека да ти помогна с това — заяви Килиан, мина зад бара и се приближи толкова близо до нея, че тя почувства горещия му дъх по врата си.
— Килиан, моля те! Иди си на мястото! Тръгвай!
— Но на теб не ти стигат ръцете — заяви той безцеремонно и кимна на клиент, който размахваше банкнота от двадесет долара. Бързо му наля желаната халба бира, върна рестото и затръшна чекмеджето на касовия апарат. — Хайде, позволи ми!
Изглеждаше добра идея. Барът беше претъпкан, клиентите чакаха… Сал не би възразил, а и Кристи се обади, че е болна… Да, да има помощник определено беше добра идея.
— И така, какво още слагаш вътре? — попита я Килиан, докато наблюдаваше отмерването на стритото в шейкъра.
— Нищо особено. Добавям сок от лайм, вишни и прибавям алкохол — в случая водка.
— Звучи напълно безобидно. Трудно е за вярване, че тази смес е способна да превърне тази сива мишка в Мерилин Монро.
— Не съм написала в менюто всички съставки, които използвам — призна Фрея и извади тайния си комплект от черни буркани, които държеше в хладилника. Започна да слага по капка от всички — димитровче, венерин косъм, корен от ветивер22. Харесваше й да усеща погледа на Килиан върху себе си, вниманието и интересът, с които наблюдаваше действията й, и реши леко да го шашне. Извади нова стъклена бутилка с цвят на кехлибар, пълна с екстракт от „райски семена“ — малки зрънца, изпълнени с магическа сила, и сложи няколко капки в коктейла. Той придоби червен оттенък, избухна пламък и над чашата се понесе лек дим. Във въздуха се разнесе главозамайващ аромат на ванилия и мед.
22
Ветивер (Chrysopogon zizanioides) — висока трева с червеникавокафяви цветове и много често използвана парфюмна съставка.