— Какво сте ни зяпнали? — внезапно попита момичето, обръщайки се към Джоана.
Тя се напрегна. До този момент не беше забелязала нищо особено в момичето, защото от много дълго време не се беше срещала с Паднали.
Девойката се втренчи в нея с високомерно презрение, сякаш разбирайки, че старата вещица знае коя е тя в действителност и проблесна с острите си зъби.
Арогантно малко изчадие. Джоана се намръщи. Най-оскърбителното в ситуацията беше, че те се лишиха от много неща вследствие на Забраната, докато на Падналите се разрешаваше да използват своите свръхестествени способности, без Съветът да им налага някакви ограничения при използването им. А от това болеше. Запита се какво беше довело момичето вампир и нейния човешки спътник в Норт Хемптън. Не се усъмни дори за секунда, че точно това е градът, който двамата търсеха. Освен това не приличаха на двойка, дошла в този край да търси развлечения в навечерието на празничния уикенд. Но момичето грешеше. Върху града нямаше защитно заклинание, защото то би могло много лесно да бъде отстранено. Затова, когато преди много години се установиха тук, решиха да направят дезориентиращи „джобове“, образували се при рухването на моста. Норт Хемптън беше разположен на място, което е много особено във Вселената — нито „тук“, нито „там“, а извън пределите на времето. И всичко това се дължеше на факта, че градчето бе много близо до „шева“ на двете граници.
Момичето продължи да гледа гневно Джоана, докато момчето не я дръпна за ръката и не я поведе към отсрещната страна на улицата.
— Мими, хайде! — настоя младежът. След което се обърна към Джоана и каза: — Извинете приятелката ми, тя не е на себе си — и продължиха да се отдалечават.
Джоана въздъхна и се качи на влака. Искаше й се да полети, но този път трябваше да бъде много внимателна с желанията си. Само това оставаше — още едно НЛО да се появи в небето над Норт Хемптън! Намери мястото си и качи багажа си на горния рафт. В купето нямаше никой и тя с удоволствие полегна, изпънала удобно крака.
След векове на раздяла, Джоана Бошан отиваше да се види със съпруга си.
Глава двайсет и трета
Изчезнала
Понеделникът след празничния уикенд приличаше на събуждане след тридневен пиянски запои. Фрея отваряше бара с опасение за изненадите, които я очакваха вътре, големите щети, нанесени от клиентите. Завъртя ключа, бутна вратата и в носа веднага я удари познатият аромат — на пот, цигари и разсипан алкохол. Петъчната вечер се оказа най-дивата нощ, която бар „Норт Ин“ беше преживявал от много години. Присъствалите още дълго време щяха да говорят за това, как въздухът буквално искреше от топлината, как музиката направо се просмукваше в душата, колко ароматни и пристрастяващи бяха напитките и как всички просто бяха загубили контрол над собствените си тела. Празникът се преля в събота и неделя без най-малък отдих или прекъсване. Фрея успя да задържи бара отворен през цялото време, музиката ставаше все по-силна, а тълпата просто обезумя. Получи се нещо средно между карнавал, цирк и фестивал едновременно.
Фрея се чувстваше емоционално и физически изтощена. Не само от непрекъснатата си работа зад бара, а и поради компанията на Килиан Гарднър, който буквално не се отделяше и на крачка от нея. Три дни двамата не прекъснаха работата си, за да хапнат или да починат. Ако единият беше отзад и се опитваше да дремне, другият обслужваше клиентите. И нямаше никакво значение, че скоро щяха да станат едно семейство, че тя щеше да стане съпруга на брат му и че датата на сватбата приближаваше. Между тях имаше само страст, желание; сякаш утрешният ден не съществуваше. Съществуваше само Килиан. А Фрея се чувстваше много уязвима, откликвайки на всяко негово желание или настояване.
Той дори предложи да й помогне понеделник сутринта с почистването, но тя отказа. Имаше нужда от няколко дни, в които да бъде сама. По пътя за бара позвъни на Бран, но телефонът му не отговаряше. Тя обаче продължи настоятелно да го набира, надявайки се той да вдигне и тя да чуе тъй желания му глас, който да я върне в реалността.
Фрея не беше съвсем сигурна какво точно изпитваше и към кого. Усещаше, че сякаш я теглят в две противоположни страни. От една страна, тя не се съмняваше в Бран и взаимната им любов. От друга — беше уверена, че не може да живее без Килиан. И какво беше различното? Приличаше на момиче, което скача от легло в легло при първа покана. В миналото имаше много любовници и от двата пола и постоянно беше във вихъра на емоциите. Но със секса е различно. Сексът за нея не беше обвързващ — смяташе го за нещо като освобождаване на напрежението, като игра или форма на забавление. „Временна загуба на ума, опиянение“, както обичаха да казват англичаните. Не го смяташе за важен. Докато любовта беше нещо друго и съвсем различно. И определено не беше готова за такова развитие на нещата — да обича и двамата. Дори не искаше да мисли за това. Беше сигурна в чувствата си към Бран, но сега вече имаше и Килиан, който за изключително кратко време грабна сърцето й.