Выбрать главу

Слава богу, барът не изглеждаше толкова зле, колкото очакваше. Фрея започна да вдига от пода захвърлените сутиени и да ги прибира в кутията за изгубени вещи. Сал беше предложил да ги окачват по стените като трофеи, но Фрея сметна, че това е малко лигаво и успя да го убеди да не го прави. Чистачите бяха успели да поизметат повечето мръсотия по пода, да заредят и пуснат миялната машина и да изнесат боклука и счупените стъкла. Оставаше само да се изправят съборените столове и да се поправят няколкото счупени, така че за Фрея нямаше чак толкова много работа. За което беше много благодарна на помощниците си. Затова започна подготовката за коктейлите си — наряза листа от мента, изцеди сока от няколко лимона, направи същото и с няколко лайма, приготви сладък сироп и зареди водка във фризера. Дори и в понеделник вечер бар „Норт Ин“ привличаше хората.

За Фрея беше облекчение да държи ръцете си заети, защото това я отвличаше от мислите й за Килиан. Той няколко пъти звъня на телефона й, но тя не му вдигна. Тази сутрин тя се измъкна от леглото, докато той спеше, без да му остави дори бележка. Типичното клише — измъкна се крадешком и избяга!

— Извинявайте, но още не сме отворили! — извика Фрея, когато чу звука от звънчето на входната врата, сигнализиращ за влизането на клиент.

В бара влезе висока и стройна жена, облечена в черно. Русата й коса беше вързана на конска опашка, лицето й не издаваше възрастта й, но изражението й бе безгрижно.

— Вие ли сте Фрея Бошан? — попита непознатата.

— Да, аз съм. А вие сте? — на свой ред я попита Фрея.

— Казаха ми, че тук мога да намеря Килиан Гарднър — жената не отговори на въпроса й, което Фрея намери за много неучтиво.

— Той не е тук в момента — отвърна равнодушно тя и продължи да забърсва бара.

— Знаете ли, къде мога да го намеря?

Фрея се замисли, дали да й каже истината. В крайна сметка реши, че няма смисъл да я лъже.

— Най-вероятно е на яхтата си. Тя е на дока на остров Гарднър, вляво от къщата. Не можете да я пропуснете.

— Благодаря.

Припомни си какво й е разказвал Бран за странстванията на Килиан, както и думите на Ингрид, че той е оставил след себе си голяма купчина от разбити сърца. И все пак непознатата нямаше вид на бивша приятелка, по-скоро изглеждаше като официален представител на фирма, свързана с прилагането на закона. Нима Килиан се е забъркал в нещо противозаконно? Изглеждаше така, сякаш не крие нищо. Когато го попита за слуховете около миналото му, той просто се разсмя. След което заяви, че хората обичат историите и че им харесва да ги преувеличават, но нищо от това, което разправят за него, не е вярно.

Няколко минути по-късно звънчето се чу отново и в бара влезе младо момиче.

— Извинете, но сме затворени. Елате след около час — информира я Фрея, вдигайки глава от дъската, върху която режеше зелените съставки за коктейлите.

— Не съм дошла за питие — намръщи се новодошлата.

— Добре тогава, но въпреки всичко не сме отворили — усмихна й се Фрея. След това се вгледа по-внимателно в новодошлата и пред очите й буквално проблясна сексуалната история на момичето: на 22, девственица, няколко целомъдрени целувки и няколко несподелени увлечения. Това напомни на Фрея за ограничения любовен опит в тази област на по-голямата й сестра, Ингрид.

— Търся приятелката си.

Фрея огледа празния бар със съмнение.

— И вие смятате, че тя е… тук?

— Тя каза, че ще дойде тук в бара — продължи момичето упорито. — В петък вечер.

— Но това е било преди цели три дни.

— Да, зная — въздъхна девойката. — Но, разбирате ли, аз мисля, че тя е изчезнала! Между другото, аз съм Пам.

Извади от джоба си снимката на момиче с кафяви коси и големи очила. Същото момиче, което Фрея оприличи на птичето мушитрънче и което си поръча „Неотразим“ в петък вечер.

— Да, спомням си. Моли, нали?

— Да. Делим една квартира, а тя не се е прибирала вкъщи от петък. Зная, че е пълнолетна, но от полицията ми обясниха, че трябва да изчакам 48 часа, преди да я обявят за издирване. Всъщност са убедени, че тя просто си прекарва времето с приятел. Но аз съм готова да се закълна, че това не е така. Наистина, много се тревожа. Тя никога преди не е правила подобно нещо.