— Явно не си тукашна — рязко се обърна към нея Ингрид. — Не харесвам, когато с приятелите ми си играят като с играчки. На сънародниците ти може и да са им разрешили да използват магическите си способности, но в моята библиотека няма да допусна това. Особено ако си дошла за помощ. За което, ако питаш мен, забрави.
— Успокой се, Ерда! Не съм тук, за да търся спасение — момичето седна срещу Ингрид и с презрение огледа скромния й кабинет.
— Добре, защото това е извън нашите възможности — Ингрид се намръщи, раздразнена от това, че блондинката спомена истинското й безсмъртно име. Семейство Бошан не използваха истинските си имена в света на хората. Бяха излезли от мода, а и тяхната необичайност само би привлякла вниманието им към тях. И именно поради това Съветът ги беше помолил да не го правят. Разбира се, Фрея продължаваше да използва безсмъртното си име, без да се страхува. А и името на сестра й беше толкова хубаво, колкото красива бе и самата тя.
— И така, какво мога да направя за теб, Маделин Форс? — Ингрид не пожела да последва примера й, затова не се обърна към нея с името, дадено й в миналото. Намираха се в Норт Хемптън в XXI-и век и миналото нямаше никакво значение.
Девойката се облегна по-удобно на стола и кръстоса загорелите си крака.
— Знаеш коя съм, нали? — огледа се тя със самодоволен вид. — Интересно местоположение. Норт Хемптън… Но в действителност това не е Норт Хемптън, нали? Умно използване за дезориентиране на пространството. Щастливка съм, че имам приятел, който разбира от такива неща. За съжаление, ни отне време, но все пак открихме това подобие на град. Посетителите на бара до нашия хотел бяха страхотно зрелище в петък вечер. Но би било добре да посъветваш сестра си малко да позабави темпото. Не възразявам, ако случайно ме залеят с алкохол един път, но три пъти за една вечер ми идва твърде много, да не говорим за обслужващите химическото чистене.
— Какво искаш, Мими? Нали така те наричат тия дни? И аз чета медии.
— Искам същото, което правиш за всички онези хора, които не го заслужават. Помощ. — Мими загуби за миг студеното си изражение, което се смени със сериозно, когато тя смутено подръпна подгъва на полата си.
— И какво те кара да мислиш, че ще се съглася да ти помогна? В Договора между нашите видове — на вещиците и вампирите, такова съгласие не съществува, нали знаеш? Освен това, аз трябва да се съобразявам със Забраната. Предполагам, че си наясно с това, нали? — Ингрид все още беше раздразнена.
— О, нямам нужда от глупавата ти магия! Оливър дори трябваше да ме убеди да се срещна с вас. Между другото, той се е срещал със сестра ти преди. Но снощи тя не можа да го познае. Печално! И той беше много разочарован. — Мими се наклони и започна да барабани с маникюрираните си нокти по полираната повърхност на бюрото в очакване.
Ингрид едва се удържаше да не избута ръката й.
— Ако нямаш нужда от магията ми, тогава защо си тук?
— Искам да освободя една душа от Царството на мъртвите. Нарушила е правилата и е в капана на седмия кръг в subvertio. Опитах се, но се провалих. И не искам това да се случи отново.
— Знаеш правилата. Когато душата стигне до Хелда и падне под седмото ниво, остава нейна завинаги. — Ингрид изсумтя. — Губиш си времето. Невъзможно е. Тези правила на Вселената са ненарушими.
— Трябва да има начин. Замяна, сделка, нещо друго… — настоя Мими. В гласа й се промъкваше отчаяние. — Мислех, че ти ще знаеш за някоя вратичка. Та нали вашето съществуване е най-първото във Вселената?
Вещицата въздъхна. Падналите и проблемите им не я касаеха, но Ингрид знаеше, че ако не се отърве от досадната вампирка, Мими вероятно ще използва силите си и ще предизвика вълнение и хаос из градчето им. Ако вече не го беше сторила. А Ингрид имаше колеги, за които да се вълнува, да не говорим за останалите жители на града. Разбира се, разбунтувалите се ангели бяха изгонени от Рая, но на практика притежаваха Средния свят. Оттам те управляваха живота тук, докато вещиците се оказаха избутани съвсем в края му. Така или иначе, Мими Форс не трябваше да си играе с Царството на Мъртвите.
— Моля те, Ерда! Умолявам те! — в очите на Мими се показаха сълзи. — Обичам го! Не мога да загубя Кингсли! Ако има нещо, което мога да ти дам, нещо, което мога да направя за теб… Ще съм ти длъжница за цял живот!