Ингрид въздъхна.
— Добре. Има един начин душата да бъде възкресена преди subvertio. Поправката Орфей. Чувала ли си за нея?
— Мислех, че това е само мит — усмихна се Мими през сълзи.
— Скъпа, ти също си мит — отвърна Ингрид. — Хелда направи изключение един път и Поправката Орфей остана. Правилата обаче също останаха — един поглед назад и всичко свършва. Връщане назад вече няма.
— Това ли е всичко?
— Да, това е.
— Готова съм да поема този риск — отвърна Мими и сърдечно стисна ръката й. — Благодаря ти!
— О, има и още едно нещо, което забравих да ти кажа — добави Ингрид. — Поправката на Орфей изисква жертва — да заплатиш с душа за освободената душа.
— Душа за душа — кимна Мими палаво. — Не се притеснявай, подготвила съм се за тази част. Никога не бих се спуснала неподготвена в Ада.
Ингрид се надяваше, че не прави грешка, помагайки на младата вампирка. Падналите можеха да бъдат опасни врагове и тя се зарадва, когато я видя да си отива. В края на краищата, Мими Форс искаше от нея същото, което очакваха и обикновените хора — да намери изход от трудна ситуация. И Ингрид им показваше правилната посока. Всичко останало зависеше от самите тях.
Глава двайсет и пета
Пръстът, който сочи
Освен смъртта на богата дама от хайлайфа и убийството на Бил Татчър в Норт Хемптън от времето на неговото създаване не се беше случвало нито едно престъпление. Фрея не гледаше новини, освен ако някой от клиентите не привключеше на новинарския канал. Не четеше и вестници и затова последна научи за изчезването на Моли Ланкастър. Сал й го съобщи след седмица, като спомена, че младежите, които са били с Моли онази вечер в бара, са извикани на разпит при окръжния прокурор.
— Почакай… искаш да кажеш, че според полицията младежите имат отношение към изчезването на Моли?
— Ама ти къде беше цяла седмица? — присмя й се Сал и бутна вестника към нея. Беше се съвзел след последната си среща с грипа, за който продължаваше да твърди, че е обикновена настинка. Страните му все още имаха нездрав цвят и очите му сълзяха. А явно и покрай боледуването беше изгубил и част от доброто си настроение. Когато се върна на работа, се дразнеше и от най-малкото нещо.
Фрея не отговори и продължи да смесва подбел и кандилка за коктейлите си. Бран също още го нямаше. Предната вечер успяха да си поговорят за малко, но връзката беше лоша и основно чуваха пращенето и съскането по линията. С всеки изминал ден тя сякаш все повече и повече се отдалечаваше от него. Стараеше се да избягва Килиан, но той се промъкваше в сънищата й всяка нощ. Ако можеше точно сега да види Бран! Но той щеше да се върне чак след няколко седмици.
Остави всичко, придърпа вестника и започна да чете статията. Дерек Адамс, Майлс Ашли, Джок Пембъртън и Холис Артър са били извикани на разпит. Свидетелите, които са били в бар „Норт Ин“ вечерта преди празника за Деня на благодарността, са дали показания в полицията. Моли Ланкастър се държала много предизвикателно, танцувала диво и флиртувала с всеки млад мъж. И напуснала бара, прегърната с Дерек Адамс. След това цялата компания потеглила с колата на Джок, с Майлс и Холис на задната седалка. Чрез адвоката си Дерек заявил, че той и Моли се спуснали за една разходка до плажа. След което той я оставил и си тръгнал, защото Моли му обяснила, че трябвало да се срещне и с още някой. В история като тази естествено беше трудно да се повярва, включително и от репортера, който намекваше, че момчетата най-вероятно лъжат, за да спасят кожите си. Младежите бяха на възраст между деветнадесет и двадесет и четири години — все синове от богати семейства, имащи влиятелни и дълбоки корени в Норт Хемптън. Следователят, който водеше делото — Мат Нобъл, се въздържа от коментар.
— Бедните момчета! — прошепна Фрея.
— Какво? — изсумтя Сал. — Заслужават да седнат на електрическия стол! Кой ще им повярва, че само са завели момичето на онзи плаж? Ама моля ви се! Знаеш, че са я убили и са скрили тялото й! Това е тяхна работа и затова хората ги смятат за виновни!
Фрея вдигна поглед от вестника. Дори не разбра, че е проговорила на глас, но осъзна, че изпитва съчувствие към обвиняемите. Тя всъщност трябваше да им вярва. Моли си беше поръчала „Неотразим“, а това беше коктейл, който защитаваше от подобен род насилие. Фрея се беше постарала за това още когато го създаваше. Наложи силна магическа защита именно с такава цел — да не се случват такива неща. Това, което се е случило на Моли онази вечер, нямаше нищо общо с любовната микстура. И значеше също, че младежите, с които си тръгна от бара, нямат нищо общо с изчезването й.