Сигурна беше, че те казват истината и че не са убили Моли. Но как да го докаже?
Опита се да си спомни присъстващите в бара онази вечер. Някакви признаци, които издаваха напрежение, дълбоко разочарование или лоши намерения… Само че за разлика от Ингрид не можеше да надникне в бъдещето, да се вгледа в душата на човека и да „види“ лошите му намерения. Ако Ингрид беше тук, дали щеше да види тъмнината, която скоро щеше да обгърне Моли? Но и кой да предполага, че тя е в опасност? В края на краищата, беше почти дете! Ами ако просто е решила да изчезне от града? Напълно възможно! Тогава всички изводи за смъртта й са прибързани!
— Мисля, че е време да спрем с твоите знаменити коктейли — продължи Сал, прибирайки ламинираното меню. Погледна пак вестника, заби пръст в средата на статията и зачете параграфа: — „… момичетата предполагат, че е имало нещо в напитката на Моли, която я е направила дива и предизвикателна. Нещо, от което тя направо е обезумяла…“. Чу ли това, Фрея? Някакъв безумен коктейл, който са й сервирали в нашия бар, я е накарал да обезумее. Бъди сигурна, че и ние ще сме сред заподозрените!
— Не, невъзможно е! — Фрея изумено поклати глава. Как може някой да повярва в това? Как може един коктейл да е виновен за изчезването й? Смешно, нали? Опита се да си спомни какво се случи онази нощ и да възстанови всичко буквално минута по минута. Ето го Килиан зад бара, навеждайки се твърде близо към нея. Ето я и нея, приготвяща коктейла с Килиан до рамото си. Нима е възможно да е добавила повече от корена от вертивер? И ако го е сторила, какво от това? Билката е безвредна. Използва се, за да засили способността на пиещия да възприема чувствата и страстта на другия. Беше малко вероятно по-голямото количество на съставката да нанесе сериозна вреда, на който и да е. Разбира се, магията невинаги е предсказуема. Винаги има възможност, нещо да не се получи както трябва. Но Фрея не видя нищо особено в настроението и държанието на младежите — просто обичайния ентусиазъм и вълнение на група млади хора, предизвикани от присъствието на симпатични и танцуващи момичета. Ако един от тях беше убиец, тя щеше да го види. Тя винаги го виждаше. С изключение на убиеца на Бил Татчър. Но в полицията за този случай също нямаха информация — нямаха нито доказателства, нито нови улики, които да добавят към онези, събрани в деня на убийството. По всичко личеше, че и за съпругата му също няма никаква надежда. Роднините на семейството дори говореха за изключването на апаратурата, която я поддържаше жива.
Така. Трябва да се опита да си спомни по-добре. Кой още беше в бара в петъчната вечер? Но спомените й сякаш оставаха обвити в лека, загадъчна мъгла. Дали не беше страничен ефект на чувството й за вина от това, че мами Бран? И точно поради това Фрея се чувстваше ужасно. Трябваше да бъде по-внимателна! Може би, ако не бе така обсебена от Килиан през празничните дни, щеше да забележи нещо. Сега Моли беше изчезнала, а младежите, с които флиртуваше, бяха заподозрени.
— Ще видиш — дочу тя гласа на Сал. — Просто трябва малко да се скрием. Само за малко.
Фрея усети, че сякаш мрака в бара се сгъсти.
— Сал, мислиш ли, че моят коктейл я е убил?
— Разбира се, че не! — възмути се той. — Не зная какво точно слагаш в напитките си, но те са силни. Много от клиентите ни говорят, че те ги карат да се чувстват добре. Други обясняват, че са срещнали любовта на живота си в нашия малък бар. Но мисля, че хората ще искат отговори. А и момчетата са богати. Родителите им ще търсят изкупителна жертва, а те това го могат. Бъди внимателна! Може би трябва да си вземеш няколко дни почивка.
Глава двайсет и шеста
Вихърът се завърта
Седмица, след като Фрея взе принудителна отпуска, Ингрид започна да обмисля дали да не напусне библиотеката. Но какво щеше да прави без работата си? За нея, ако работата беше непоносима, всичко останало също губеше смисъл. Нямаше „домашен живот“ и затова й липсваше компанията на буйната й сестра. Преди Фрея да срещне Бран, Ингрид разчиташе на сестра си за киновечерите или на вечерята им заедно. Но покрай ангажимента с годежа си Фрея почти не се прибираше вкъщи, дори при отсъствията на Бран от града или пътуванията му по света. Странно, помисли си Ингрид. Знаеше, че Бран липсва на Фрея, но страните на сестра й розовееха, погледът й беше замечтан и тя се прибираше чак на сутринта, независимо дали Бран е в града или не е. Може би те правеха… как се казваше сега? Секс по телефона? Ингрид повдигна рамене. В последно време Фрея изглеждаше без настроение и развълнувана. Дали най-накрая раздялата не й беше оказала влияние?