А що се отнася до това, къде отиде Джоана, Ингрид не се осмеляваше дори да предположи. Майка й се намираше там, където явно липсваше телефонна връзка, защото всичките обаждания на Ингрид до нея попадаха на гласовата й поща. Винаги можеше да използва други начини, за да определи местоположението й или да изпрати грифона си Оскар да я потърси, но всъщност разбираше, че така Джоана защитава правото си на личен живот.
Ингрид никога не се почувства самотна, докато в библиотеката имаше толкова книги за четене, толкова приятели и работа, която очакваше с нетърпение всяка сутрин през последните седем години. Знаеше и това, че майка й смяташе, че тя си губи времето, уменията, интелекта и всичко останало, работейки в библиотеката на малкия град, докато Фрея намираше всичко това за невероятно отегчително. Но за Ингрид библиотеката се превърна в роден дом. Макар че през последните няколко седмици влизаше с натежало сърце в нея. Започваше да се чуди, дали майка й и сестра й не бяха прави. Може би трябваше да се откаже. Практикуването отново на магията беше върнало вълнението и целта в живота й. А може би тя не трябваше да го прави в библиотеката. Би могла да отвори собствена Клиника за нетрадиционна медицина в подходяща сграда с офис и регистратура. Имаше толкова много неща, които можеше да направи с магията си, освен избавянето от нощните кошмари и оказването на помощ при зачеването на деца.
След Деня на независимостта Ингрид с радост забеляза, че в настроението на хората се прокрадва все по-малко сребриста тъма. Може би изчезваше от града също като неизвестното петно, което според последните репортажи не само че не се разпространяваше повече, а дори се свиваше. За съжаление, обаче, късен репортаж потвърди появата на същото петно в океанските води недалеч от Аляска.
Както и всеки друг ден Ингрид паркира колелото си на обичайното му място и го заключи. Велосипедът на Хъдсън вече беше там. Вратата беше отворена, осветлението — включено, а библиотеката изглеждаше блестяща и подредена.
— Добро утро — поздрави весело Ингрид и се запъти към бюрото си.
— Добро да бъде — прозявайки се отвърна Хъдсън.
— Привет, Ингрид! — добави Табита с усмивка. Беше бременна във втория месец, но се наслаждаваше на всичко, свързано с новото си състояние — от сутрешното гадене и невъзможността да хапне нищо друго, освен чай с крекери, до леко подпухналото си лице.
От страна на Кейтлин нямаше нищо друго, освен пълна тишина. Ингрид нито й обърна внимание, нито дори се разтревожи, защото не гореше в очакване на драматичната част на любовната среща. Миналата седмица трябваше принудително да изтърпи непрестанното бърборене на Кейтлин за това, как с Мат плануваха далечен романтичен уикенд със закуска този месец в Мартас Винярд23. Кейтлин сподели с Хъдсън и Таби подробности за бельото си, чаршафите, шампанското… Хъдсън се забавляваше, докато измисляше модел на бански за Кейтлин, едва прикриващ зърната на гърдите й, а Табита даваше сериозни указания за използване на лубриканти и разни други еротични приспособления — от белезници, вериги и метални пръстени, до електронни играчки и приспособления.
Права беше да мисли за напускане. Или трябваше да уволни Кейтлин, за да може да остане? Определено нямаше да успее да изкара още един подобен ден в офиса в такава обстановка. И защо всички са едва ли не заети с изпращането на тази лекомислена девица в любовна нирвана, радостно размахвайки презервативи вместо знамена?
Когато Кейтлин излезе от стаята, Ингрид написа на Хъдсън: „Какво става с нея?“
Той се обърна с насмешка на лицето. Направи й знак да затвори вратата и прошепна:
— Още ли не си чула?
— Да чуя какво? — попита Ингрид.
— Романтичният уикенд в Мартас Винярд не се е състоял!
— Какво каза току-що?
— Ти май си си тръгнала по-рано вчера…
— Явно!
Табита погледна през рамо, след което започна:
— Мат дойде вчера следобед, както обикновено. Видях ги да спорят, а после той се качи на колата си и си тръгна. Попитах я какво става, а тя отговори, че всичко е свършено. Мат е отменил резервацията им, защото трябвало да работи по случая с изчезналото момиче, ти знаеш, Моли Ланкастър. Съжалявал, но между тях не се получавало въпреки усилията му. Не изпитвал чувства към нея.
— О, боже — успя само да пророни Ингрид.
— Представяш ли си?
— Горката Кейтлин! — Ингрид наистина изпитваше съжаление към момичето. Макар и малко. Знаеше колко е трудно, когато харесваш някого, да разбереш, че той не те харесва.
23
Мартас Винярд — неголям остров в щата Масачузетс (САЩ) и много популярен морски курорт.