Икономката им нервно мачкаше кърпата за прах, която държеше в ръцете си.
— Има много висока температура. От тази нощ. Може би трябва да го отведа в болницата, но ме е страх? А и Хектор не е вкъщи…
Фрея последва развълнуваната Грациела до техния дом в другия край на градината. Детската заемаше втория етаж. Стаята беше облепена с тапети с весели герои от анимационните филми, а етажерките бяха препълнени с детски книжки и играчки с различни форми и размери. Но сега войниците стояха струпани на купчина, марионетките лежаха неподвижни в кутиите си, а влакчето стоеше тихо и безмълвно върху металните релси. В леглото с формата на състезателен автомобил лежеше Тайлър. Приличаше на костенурка, завит с всичките тези одеяла. Фрея остана изненадана, когато видя промяната, настъпила у него за няколко дни. Беше отслабнал, а лицето му бе придобило мъртвешки цвят.
— Привет, момченце! — нежно каза Фрея, докосвайки с ръка челото му. То направо гореше. — Трябва да го заведем в болницата. Мисля, че няма какво да чакаме още. — И се обърна към Грациела. — Ще ви закарам.
Грациела сложи детето на задната седалка, обезопаси го и Фрея потегли.
— Всичко ще бъде наред, не се притеснявай. А и веднага ще се обадя на Джоана, когато се появи на линия — каза Фрея, докато шофираше по пустите улици на Норт Хемптън към болницата. — Обещавам — повтори тя, макар да знаеше, че не трябва да го прави. Нито тя, нито Ингрид имаха представа докъде се простират пълномощията на Джоана. Особено когато ставаше въпрос за някого, когото майка им обича.
Глава трийсет и втора
Нощен крадец
Същата нощ Ингрид сънува романтичен сън. Той започна с усещането, че не е сама в леглото. Върху тялото си усещаше приятната тежест на друго топло тяло, което се опитваше да махне долната част на пижамата й. Объркана, тя се опита да я дръпне нагоре, но откри, че не може да помръдне. А неизвестният насилник продължаваше да я съблича. Усети как студеният въздух плъзва по кожата й. Ингрид не беше уверена какво точно се случваше в леглото й. И къде изчезна завивката й? Почувства ръката му върху устните си, опита се да се измъкне и да извика, но не успя. Не можеше дори да отвори очи.
Върху нея лежеше непознат мъж и я прегръщаше с топли и нежни ръце. Пръстите му притиснаха гърдите й и тя започна да се бори. Много бързо разбра, че не може да направи нищо и затова просто замря под него — неподвижна и безпомощна. След което той започна да прониква в нея, бавно и чувствено. Отново се опита да извика, но мъжът започна да я целува толкова нежно и страстно, че тялото й неволно започна да отговаря на движенията му. Съпротивата й беше преодоляна и самата тя вече не можеше да се съпротивлява на разбуденото си желание. Беше влажна, а той твърд и това я караше да се чувства прекрасно. Чувстваше се толкова добре под тежестта и движенията му, да прави любов с него, макар че това не беше истинска любов.
Най-накрая очите й се отвориха и тя успя да види лицето му.
Красиво, изискано лице с черна коса и очи с цвета на океанските вълни. И той стана невероятно силен… Ръцете му се увиха около врата й и започнаха да я задушават… Пръстите му се забиваха все по-навътре в плътта й, карайки я да се задъхва, докато той не спираше с движенията си в нея, стремейки се да я доведе до кулминацията… Това наистина се случваше… Килиан искаше да я убие… Усещаше как духът й се възнася над тялото й и блещука в мрака… Не, няма да го допусне! Няма да умре така!… Няма да позволи това да се случи… Събра сили, сви коляно и го ритна в гърдите… Това беше достатъчно, за да го извади от равновесие и той пусна гърлото й.
Ингрид отвори устни, за да изкрещи…
И се събуди.
Този път наистина беше будна.
Лош сън. В края на краищата, беше само един лош сън. Седна в леглото задъхана и трепереща. Беше сама и облечена, но гърбът на пижамата й беше мокър от пот. Само един сън! Просто един кошмар! Сънува, че Килиан Гарднър иска да я изнасили и убие. Сънят беше толкова реален, че тя все още не можеше да определи чувствата си, защото все още изпитваше и възбуда и объркване. Мислеше, че ще умре!
Какво се случи?
Видение? Предупреждение?
И тогава внезапно разбра.
Всичко застана на местата си. Странното държание на Фрея още от нощта на годежното парти, пламналите цветя, разрошената коса, мълчаливостта й, отсъствията й, останали без обяснение, пламналото й лице и разсеяността й. Ингрид се замисли за начина, по който се държеше Фрея цялото лято — замечтаният вид, разсеяността и объркването, които се сменяха с напрегнатост и нервност. Това не беше характерно за сестра й. С нея се случваше нещо. Или по-скоро й се беше случил някой. Също както преди. Разбира се, чак сега всичко придоби смисъл.