Стана от леглото си и се облече. Погледна към часовника — половин час след полунощ. Фрея все още не се беше прибрала, но знаеше къде да я намери. Двете бяха успели за кратко да разговарят, когато Фрея се върна от болницата. Ингрид също се разтревожи за Тайлър. Надяваше се лекарите да овладеят грипа и той да не премине в нещо по-лошо. Дори не можеше да си представи на Тай да му стане още по-зле! Независимо от това, че бе в принудителна почивка и не работеше в бара, Фрея не можеше да спре да го посещава, но сега като клиент. Ингрид не беше сред редовните му посетители, но нямаше нищо против такъв тип забавления. Дори беше наясно и с удоволствията, които доставят — приятна компания, вълнение от приятно приготвено питие, музика и комфорт. От време на време тя, заедно с колегите си от библиотеката, се отбиваха в „Норт Ин“ в петъчната вечер. Но откакто Табита забременя, а Хъдсън премина курса на лечение в клиниката за лечение на алкохолици и наркомани, барът се беше лишил от присъствието им. Влезе в пълното заведение и кимна на няколко познати лица.
— Какво мога да направя за теб, скъпа? — попита я Криси, върлинестата барманка, заметна през рамо парцала, с който бършеше плота и зачака.
— Нищо за тази вечер, благодаря ти. Аз търся…
Шумните възгласи от другия край на бара почти заглушиха думите й. Кристи само сви рамене с думите:
— Сестра ти е в страхотна форма. Но я предупредих, че ако не се вземе в ръце, аз лично ще й помогна — и прекара пръсти пред гърлото си в ясен жест. — Не пожела да ми обясни, но явно нещо се е случило. Освен това, цяла вечер пие текила.
Ингрид само кимна. Текилата беше отговорът на Фрея за всяко емоционално сътресение. Отново погледна към шумната групичка и я видя — тя обръщаше поредния шот и отговаряше на глупавите въпроси на подпийналите младежи, смучейки парченце лайм.
— Фрея!
— Ингее! Каквоо правиш тук? — попита Фрея изненадано. Всъщност, това дори я зарадва и затова я прегърна силно. Ингрид усети мириса на алкохол в дъха й и реши да не си губи времето напразно. Наклони се към нея и прошепна сърдито в ухото й:
— Имаш ли интрижка с Килиан Гарднър?
Фрея изтрезня моментално.
— И помисли, преди да отречеш — предупреди я Ингрид. Фрея мрънкаше и искаше да допие текилата си, но тя беше непреклонна. Затова сега и двете седяха в колата на път за вкъщи. Докато Ингрид шофираше, Фрея замислено гледаше през прозореца.
— Не отричам! — тонът на малката й сестра бе капризен. Естествено беше Ингрид да знае за връзката й с Килиан. Тя отдавна очакваше това да се случи и остана изненадана колко дълго време този път беше необходимо на по-голямата й сестра, за да разбере за тях двамата. А тя винаги разбираше за тайните й дори по-рано от самата нея.
Ингрид я погледна с крайчеца на очите си.
— Почувствах го!
— Ау! Не ми обяснявай повече! Присънил ти се е поредният кошмар, нали?
— Много меко казано — потръпна Ингрид, спомняйки си за ръцете му около врата си и тежестта на тялото му върху нейното. Леко тръсна глава, за да се избави от спомена. — Какво правиш, Фрея? Мислех, че обичаш Бран, че си влюбена в него! Нали казваше, че той „единственият за теб“, твоята „сродна душа“?
— Така е. Днес следобед казах на Килиан, че между нас всичко е свършено. Край! Скъсах с него, Ингрид — въздъхна Фрея.
— Добре! — хвърли кратък поглед към сестра си, внимавайки за трафика по пътя. — Знаеш, че е за добро, нали! Спомни си какво стана последния път, когато се омъжи.
Фрея замълча. Продължиха пътуването си в пълна тишина. Пътят изглеждаше тъмен и безлюден.
— Страхувам се — наруши тишината Ингрид. — Имах ужасен ден. Днес ме нарекоха вещица. Пред всички в библиотеката.
— Господи! — потръпна Фрея.
— Беше Корки Хатчинсън. Знаех си, че не трябваше да й давам този глупав възел. Тя нямаше да може да задържи съпруга си по никакъв начин! Дявол да го вземе! — Ингрид никога не ругаеше, но явно сега беше притеснена и разстроена. — Извинявай.
— Вината не е твоя — започна да я утешава Фрея. — Магията ти действа по друг начин. Твоите възелчета не убиват! Не са убили и Тод. Той се е самоубил, Ингрид! И причината все още не е ясна.
— Знам ли… — и тя прехапа долната си устна. — И на мен ми се иска да мисля, че не съм направила нищо, но бях разстроена. Тод искаше да разруши библиотеката… Ами ако аз не съм го искала, а все пак съм го направила? Измина толкова време откакто не съм правила магии. Ами ако съм объркала нещо? Ако не съм произнесла верните думи? — Ингрид почувства как коремът й се свива на възел. Ами ако неволно е направила черна магия? Точно както я обвини Корки. В подобни неща няма правила и ограничения. Винаги може да се случи нещо непредсказуемо. И може точно тя да е убийцата на Тод. Може би го е направила.