— Превръщаш се в параноичка! — раздразни се Фрея. — Ти не можеш да убиеш дори муха! Няма начин ти да си виновна за това, което му се случи.
— Но аз му бях много ядосана… И Корки — тя крещеше, а около нас имаше хора. Нарече ме вещица! И хората от града чуха това, Фрея! Те мислят, че аз практикувам магьосничество! Виждат как им действат амулетите ми!
— Е и какво от това? — сви рамене Фрея.
— Как какво? Забрави ли какво стана последния път, когато започнахме да използваме магията си, без да се крием?
Фрея започна несъзнателно да рисува върху запотеното стъкло.
— Сериозно ли говориш? И за това се тревожиш? Но тук е Норт Хемптън! И последния път, когато проверявах календара, той сочеше двадесет и първи век. Разбира се, хората могат да вярват, че си им помогнала и че си решила проблемите им, но смяташ ли, че те наистина вярват в магията? Няма начин, повярвай ми! Никой не вярва, че съществуваме! В безопасност сме! — възкликна Фрея. — Огледай се наоколо — светът принадлежи на науката и техниката, на компютрите и джаджите. Всички имат iPad, GPS и микровълнови печки. Дори не се вълнуват от смъртта, защото вярват, че могат да победят дори рака, ако в менюто им има тофу! Преди и сега не могат да бъдат сравнявани по никакъв начин, Ингрид!
— Надявам се да си права!
Фрея отвори прозореца, пускайки в купето океанския бриз.
— Разбира се, че съм права!
Ингрид рязко натисна спирачки и Фрея едва не удари главата си в предното стъкло.
— Извинявай — смутено отрони Ингрид. — Но имам да ти разказвам още нещо. Помниш ли, че мама спаси от смърт Лайънъл Хорнинг?
— Да. И какво за него?
— Ами, няма го — отвърна тя. Не можеше да повярва, че беше забравила за това. Толкова се стресна от обвиненията на Корки и нощния си кошмар, че забрави за посещението на Емили.
— Какво имаш предвид под „ами, няма го“?
— Ами дойде Емили и разказа, че Лайънъл е започнал да се държи много странно. Говорел за някаква пътека, която водела към върха и че той не принадлежал към това място. И как щял да си тръгне и да вземе няколко души със себе си.
— Какво?
— Знам, знам… Звучи така, сякаш той се превръща в зомби — въздъхна Ингрид. Също като Фрея и тя знаеше, че ако човешката душа е прекарала известно време в Царството на сенките, съществува рискът физическото тяло да не приеме възкръсването си, ако душата и тялото са били разделени известно време. Рядко се случваше, а и Джоана беше много добра в работата си. За съжаление, понякога мъртвите се завръщаха в света на живите само за да им вредят, превръщайки се в отвратителни зомбита.
— Мислиш ли, че той може да е направил нещо на Моли? — попита Фрея и потръпна.
— Наистина не зная. Мисля, че Лайънъл не е склонен към насилие. Но ако е попаднал при Хелда преди мама да отиде и да го спаси…
— От кога липсва той всъщност?
— От уикенда преди Деня на независимостта.
Същата нощ, в която беше изчезнала и Моли Ланкастър.
— О, господи!
— Има и още нещо — Ингрид спря да върти палците си и започна да оправя очилата си, плъзнали се надолу по носа й. Бързайки да намери Фрея забрави да си сложи контактните лещи. Затова сега носеше старите си очила с дебела, черна рамка, които я състаряваха. Не обичаше да ги носи, защото с тях приличаше на типичната суха библиотекарка от малкия град.
Фрея нетърпеливо се обърна към нея.
— Смяташ, че в Норт Хемптън има нещо по-лошо от свободно движещо се зомби?
Ингрид се опита да не изглежда глупаво.
— Веднага след празничните дни…
— Да?
— Имах посещение от една от Падналите.
Фрея се втренчи в нея.
— При теб идва вампир и ти не ми казваш? Защо?
— Защото не мислех, че е от значение — отвърна Ингрид. — Може би и защото бях смутена. И понеже не знаех как да я накарам да си тръгне, затова реших да й помогна. Помня правилата и зная, че не трябва да имаме никакви отношения с тях, но тя помоли за помощ и… аз й помогнах — нищо повече от това.
— Кога се видя с нея?
— Казах ти, точно след празниците. Отседнала в града за уикенда. Дори спомена, че те е видяла в бара в петък вечер.
Фрея се опита да си спомни. Нима не беше видяла вампирка в бара? Последният път, когато имаше контакт с Паднал, беше чрез момчето, което излекува в Ню Йорк миналата есен. Точно преди да се премести тук, в Норт Хемптън. Може би за кратко го бе видяла някъде отново… Да, точно така, тук в бар „Норт Ин“. Как се казваше? Оливър? В компанията на студена блондинка? Спомените й за онази нощ все още си оставаха мъгляви. Освен това, точно онази вечер започна връзката й с Килиан… Така че не се учудваше, че не им е обърнала особено внимание.