— И коя е блондинката? — попита Фрея.
— Азраел.
— Интересно… Значи така, Ангелът на смъртта идва в града ни и какво става? Изчезва едно младо момиче, а нашият кмет сам слага въжето на шията си.
— Но защо смяташ, че тя има някакво отношение към тях? — възрази Ингрид. — Знаеш, че Падналите са обвързани със собствен кодекс. На тях не им е разрешено да вредят на хората. И от много векове нямат участие в нито едно човешко убийство. Така че, в предположението ти няма смисъл… — Лицето й пребледня. — Чакай малко… Казах й за поправката Орфей… и за това, че трябва да жертва на Хелда друга душа, в замяна на онази, която иска да получи. А тя ми отговори, че е готова да го направи… — Ингрид изглеждаше ужасена.
— Мислиш ли, че може да е решила да прибере душата на Моли? Или на Тод?
— Всичко може да е станало — отвърна й Фрея. — Всичко е възможно, след като наоколо се разхождат зомби и вампир. Сигурно следващото нещо, което ще ми кажеш е, че татко се е върнал вкъщи.
— Всъщност… — започна Ингрид, но след това прехапа устни. — Няма значение. — Надяваше се Фрея да не се досети. — Така или иначе, какво смяташ, че трябва да направим сега? — В такива моменти тя винаги се обръщаше към по-малката си сестра, разчитайки на това тя да поеме лидерството и да започне да действа. По своята същност Ингрид беше наблюдател — този, който изучава и анализира ситуацията. Обичаше да слага фактите на масата, но даваше възможност друг да взема трудните решения.
— Ами първо, ще навестим Азраел — отвърна Фрея, — а след това ще потърсим Лайънъл.
Глава трийсет и трета
Надеждно убежище
— Мислех, че мама отдавна е унищожила всички тунели — заяви Ингрид, докато и двете стояха пред вратата на гардероба на Фрея. Бяха се върнали вкъщи, вместо да обърнат към големия град, следвайки съвета на по-малката й сестра. — Наистина ли смяташ, че все още е тук?
Фрея сложи ръце на кръста си и се усмихна.
— Тя е запазила вълшебните ни пръчки, Ингрид! Защо мислиш, че няма да е запазила и още нещо? — отвори вратата на гардероба и взе пръчицата от кост. На върха й избухна ярък пламък, който освети тунела. — Толкова е глупаво. Защо трябваше да живея в оная мрачна дупка в Ню Йорк, когато през цялото време сме имали това?
Всяка вещица си създаваше собствена мрежа от разрастващи се тунели, които да използва при дълги пътувания и които изморяваха много, ако трябваше да се изминат върху летяща метла. Но когато къщата им в Норт Хемптън беше построена, Съветът нареди тунелите да бъдат разрушени, като част от наказанието им. Фрея подозираше, че Джоана е запазила поне един просто за всеки случай. И преди време откри, че е била права. Тръгна първа покрай рафтовете с окачени палта и видя знака, който беше оставила: „Търсиш Нарния? Сбъркал си гардероба!“25, след което се озоваха в стария апартамент на Фрея в Ню Йорк.
И понеже апартаментът беше свързан с Норт Хемптън, той също беше малко извън времето. Ако в реалния свят изглеждаше малък отвън, то отвътре беше огромен и просторен. Имаше голяма и разкошна камина, красива кухня и елегантна английска мебел, тапицирана с плюш.
— Приятно, нали — усмихна се Фрея. — За тази цена, която платих някога, днес дори не можеш да намериш нещо малко.
— Значи, докато ние живеехме скромно и не можехме да използваме магия дори за да измием чиниите, ти през цялото това време си живяла тук, в този разкош? Сега вече изобщо не се чудя, защо не си идваше вкъщи.
— Хей, ама нали все пак аз намерих този тунел! Мама трябва да го е запазила за всеки случай, ако някога трябва спешно да напуснем Норт Хемптън. Полезно, нали? — продължи да се усмихва Фрея. — Господи, колко ми липсваше това място! Използвах едно от старите заклинания, за да променя дизайна вътре. Реших, че Забраната касае само новите магии.
— Добре тогава. Какво трябва да направим, за да открием един вампир в този град? — попита Ингрид, с одобрение разглеждайки плюшеното великолепие, създадено от Фрея. — Не вярвам адресите им да са записани в специален телефонен указател.
— Ами всъщност, точно там са записани — отвърна Фрея, седна на бюрото си и включи компютъра. — Падналите може да се каже, че „управляват“ Ню Йорк. Да видим какво мога да открия. — И написа „Мими Форс“ в прозорчето на търсачката.
25
Нарния — измислен свят, създаден от Клайв Стейпълс Луис, в който се влиза през гардероба във фентъзи поредицата „Хрониките на Нарния“.