Освен че е красива и модерна и че е дъщеря на един от най-богатите мъже в Ню Йорк, ако не и в света, за Мими Форс имаше още много информация. Според таблоидите и клюкарските колонки имаше огромно количество сплетни за безпорядъчният й светски живот, коментари относно красотата й, хранителните й навици и кои нощни клубове обича да посещава. Но Интернет премълчаваше информацията за личния й живот. Като една от най-богатите и известни фамилии, около тях имаше защитна стена, която спираше достъпа до частния им живот. Семейство Форс също не правеха изключение, криейки се зад мрежа от тръстове и адвокати.
— Ако искаш да знаеш, с какво е била облечена Мими на някое от партитата, мога да ти кажа. Но не мисля, че ще можем да открием къде живее — въздъхна Фрея, почуквайки по клавишите с чувство на неудовлетвореност.
Ингрид приседна на подлакътника на креслото й и се загледа в монитора.
— Ами ако не можем да я открием по нормалния начин, тогава да се опитаме да я изненадаме на едно от онези партита — предложи тя.
— Гениална си! Изобщо не се съмнявам, че сме сестри! — възкликна Фрея и извади от един сайт списък с най-значимите събития за тази седмица. — Ето къде отиваме — Борда на Центъра за кръводаряване утре вечер прави вечеринка… всъщност, понеже вече е утро, това означава тази вечер. Всички със „синя кръв“ ще присъстват, което включва и Мими. Всички смятат това за свое малко хоби — винаги да има свежи запаси от кръв. — Фрея се прозя уморено. Ингрид я взе от бара в полунощ, а вече е четири сутринта — Хайде да си поспим, за да можем да съберем сили довечера за купона. И ако Азраел е взела Моли, няма лесно да се раздели с душата й.
Фрея спа неспокойно — мяташе се и се въртеше в леглото. Чуваше дишането на Ингрид от съседната стая за гости, но не това беше причина за безсъницата й. Не спираше да мисли за странния сън на сестра си за Килиан. Тя не й съобщи нищо повече, но Фрея схвана основното и това я обезпокои. Защо Ингрид е сънувала, че Килиан иска да я убие. Всъщност той я харесваше, поне така си мислеше Фрея. Не можеше да си представи, че Килиан ще иска да навреди на някого… освен… Но това се беше случило толкова отдавна, че той едва ли все още ще иска да й навреди…
Постара се да спре да мисли за странния сън, но тогава мислите й се насочиха към това, колко рязко прекъсна отношенията си с Килиан. Нима всичко между тях приключи? Не можеше да си представи, че няма да го види повече! Макар че така щеше да бъде най-добре. Скоро се връщаше Бран. А той обеща, че щом приключи дългия летен проект, ще прехвърли част от командировките на друг. Не можеше да се държи така, сякаш нищо не се е случило и да продължава с лъжите. Да обичаш двама мъже едновременно не е това, на което разчиташе, когато започна връзката си с Килиан. Трябваше да спре да действа и да започне да мисли! Прекалено дълго и безотговорно се наслаждаваше на мига, преди да започне да се тревожи за последствията. Като например, обещанието да се омъжи за Бран, след като се познаваха по-малко от месец. Или сексът, който прави с брат му, когато го срещна за пръв път на собственото си годежно парти. Не може да продължава в този дух. Трябва да приведе живота си в ред и да се придържа към избрания път. А това означаваше да се омъжи за Бран през септември. Всичко беше чудесно, преди да срещне Килиан. Беше щастлива и влюбена, а след това се появи той, по-малкият брат. Но именно тя му позволи да го направи, нали така, напомни си Фрея.
Най-накрая се унесе, а когато отвори очи, с изненада установи, че е късно следобед. Чу Ингрид да се рови в гардероба й, в търсене какво да облече.
— Колко е часа? — попита Фрея.
— Пет следобед. Ти проспа целия ден. Хайде ставай! Приемът започва в шест. Не искам да закъсняваме.
Фрея разтърка очи и бавно се измъкна от леглото. Отиде в кухнята и си сипа от кафето, приготвено от Ингрид.
— Има ли нещо нормално сред дрехите ти? Нещо, което да не е съвсем прозрачно, да не е прекалено късо или направо без гръб, да не е с прекалено висока цепка или прекалено изрязано деколте? — попита я Ингрид, търсейки безуспешно дреха, която би могла да облече. Повечето рокли на Фрея притежаваха три качества: прозрачни, къси и блестящи. — Съзнаваш ли, че облечена с тези дрехи приличаш на…
— Лека жена? — довърши Фрея, допивайки кафето си. И вече достатъчно събудена се присъедини към Ингрид в гардеробната, като и тя започна да се рови вътре. — Не, няма да намериш нищо, което да не оголва някоя твоя част. И не, никога не съм получавала оплаквания за гардероба си. Боже, ти си по-зле и от мама! — отвърна Фрея и свали халата, плъзгайки се в мъничка черна рокля.