— Току-що се върнахме. Един от членовете на групата не можеше да пътува повече… Решихме да се върнем и преместихме срещата тук в Ню Йорк, в Рокфелер център. Щастлив съм да те видя — отвърна той с широка усмивка. — Какво те накара да дойдеш в града?
— Ингрид дойде тук по работа и ме помоли да я придружа — отвърна Фрея. Само че самото обстоятелствено обяснение би отнело доста време. За пръв път усети чувството на срам и неудобство в присъствието на годеника си. След дългото му отсъствие беше странно да стои до него, направо нереално. Искаше й се да го целуне, да го погали по страните, но… не можеше. Не можеше да предположи какво би направил, ако узнае, че тя спи с малкия му брат в негово отсъствие. И че наруши всички обещания, които му беше дала още в началото!
— Всъщност утре трябва да летим до Джакарта за представянето, но ще им кажа да тръгнат без мен — изрече Бран, сякаш прочел мислите й.
— Не… не отменяй пътуването си. Аз съм тук само тази нощ и не искам да те откъсвам от работата ти — и Фрея, захвърлила срама и неудобството, го целуна. Горкият Бран! Беше леко потен и нервен. — Не си отменяй пътуването! А и нали ще се върнеш след седмица? Ще те видя тогава. Но сега трябва да тръгвам.
— Сигурна ли си? — Бран изглеждаше объркан и наранен. — Ще ме почакаш ли за минута? Искам да поговоря с Джулия за проекта. Тя е една от аналитиците. Искам да прекарам повече време с теб. — Събеседницата му ги гледаше нетърпеливо и тръгна към тях. Той я погледна през рамо и вдигна палец, искайки още малко време.
— Да, не се притеснявай за мен! Нали скоро ще си бъдеш вкъщи — промълви Фрея облекчено, разбирайки, че ревността й към Джулия е неоснователна. Както обикновено, Бран беше обсебен от работата си. Целуна го още веднъж и тръгна да търси Ингрид.
Намери я, разговаряща с група вампири аристократи.
— Бран е тук — прошепна тя. — Всичко е наред, тук е по повод на благотворителността. Казах му, че ще се видим след седмица.
— Извинете, вие ли търсите дъщеря ми? Съжалявам, че прекъснах разговора ви. — Пред тях застана стройна и елегантна вампирка със „синя кръв“, но с царствено излъчване. — Аз съм Тринити Бърдън Форс — представи се тя, пронизвайки ги с остър поглед. — Фрея и Ингрид Бошан, вещиците от Ийст Енд. На какво дължим удоволствието да ви видим тук?
— Мими е идвала в Норт Хемптън и се е срещнала със сестра ми. Сега и ние искаме нещо да я попитаме — обясни Фрея. — Знаете ли къде можем да я намерим?
— Значи и вие трябва да заминете за Кайро. Напусна града преди няколко дни заедно с човешкия си придружител. Каза, че има нещо, което трябва да завърши в Египет и то е по-важно от завършването на университета. И не, не зная кога ще се върне. Дъщеря ми следва свой собствен график и за съжаление не ме информира за намеренията си. — Тринити се усмихна леко. — Както предполагам казва и вашата майка, аз съм последната, която научавам.
— Страхотно — отсече Фрея, когато Тринити си тръгна. — Ако Мими действително е взела Моли, сега с нея са на другия край на света. И може да е дала душата й на Хелда в замяна на онази, която ще получи от нея. Как мислиш, колко време ще ни отнеме да стигнем до Кайро?
— Нямаме време за това точно сега — поклати глава Ингрид. — Ще трябва да го отложим. Точно сега е необходимо да намерим Лайънъл. Току-що Емили ми пусна SMS. Смята, че го е забелязала във фермата.
— Какво облекчение — каза Фрея.
— Не, ти не разбра. Всички животни във фермата им са мъртви, а Емили смята, че ги е убил Лайънъл.
Глава трийсет и пета
Договорът на мъртвите
Лайънъл Хорнинг и Емили Фостър живееха в старата къща, която е била част от млечната ферма на баба му и дядо му. Художниците имаха малко стопанство с кокошки, кози и крава. Лайънъл превърна таванското помещение в просторно ателие и така къщата се превърна в удобно място, където живееха и творяха. Когато пристигнаха, Емили ги очакваше с чай и бисквити.
— Благодаря, че дойдохте. Но как успяхте толкова бързо? Ингрид ми каза, че сте в Ню Йорк — обясни Емили, докато пълнеше чашите с чай.
— Пътувахме към вкъщи, когато ти звънна — отговори Фрея спокойно. Нямаше нужда да обяснява колко лесно можеш от гардеробната й да стигнеш в Ню Йорк и да се върнеш обратно — все едно лека разходка по хълма.