— Но ти не дойде при мен и не ми каза. Дойде едва миналата неделя — ужаси се Ингрид. — Но защо мълча?
Емили сви рамене и се изправи на стола, на който седеше.
— Той винаги е бил разсеян. И ние винаги си даваме свобода. Никой от нас не проверява кой с какво е зает. Когато изчезна, помислих, че отишъл в Ню Йорк. Там обикновено отсяда в хотел в Челси. Позвъних им. Казаха, че не се е регистрирал при тях. Звънях и в галерията — и там не са го виждали. Тогава започнах да се тревожа. В банковите му сметки нямаше движение, а него го нямаше от дълго време. Мислех, че трябва да се върне всеки момент. Тази сутрин помислих, че се е върнал и е отишъл да види как са животните… Аз самата бях забравила за тях… Доста поработих в студиото и се бях отнесла… Когато този следобед видях какво се е случило… просто щях да полудея.
— Можеш ли да отидеш при някого за известно време? Мисля, че за теб ще бъде по-добре, ако не оставаш тук сега — предложи й Ингрид.
— Предполагам, че мога да отида у сестра си. Ана живее в Уейскот, недалеч оттук. Защо? Нали не мислиш, че той ще се върне за мен? Та аз дори не съм сигурна, че това е дело на Лайънъл. Може да го е извършил някой друг — и Емили поклати глава. — Мислиш ли, че може да има нещо общо с това, което майка ти направи за него?
— Емили…
— Аз съм виновна — сви юмруци Емили. — Аз ви помолих за помощ. — Изглеждаше така, сякаш се бори със самата себе си. — Добре, ще отида при Ана. — После ги погледна жално. — Но вие ще го намерите, нали? И ще му помогнете? Само не го наранявайте!
Преди да се сбогуват, се опитаха да я уверят, че всичко ще бъде наред. Но останали насаме в колата, сестрите разбиращо се спогледаха. На животните бяха откъснати главите, а вътрешностите извадени.
— Нещо се е объркало при връщането на душата му. Възможно е той да е останал в капан между живота и смъртта — предположи Ингрид. — Той е жив, но тялото му се разлага и той има нужда…
— От храна — довърши Фрея. — И животните изглеждаха наполовина изядени… — Тя замълча за момент и се замисли. — Измина много време, откакто мама не е практикувала заклинанията и магиите си. Може би нещо е объркала?
Ингрид натисна педала на газта, отдалечавайки ги от фермерската къща. Още можеха да видят Емили, стояща на прозореца в хола, да ги следи с поглед.
— Зомби — промърмори Ингрид. — Какво знаем за тях?
— Освен че имат не добре координирани движения, не знаят какво правят и приличат на ходещи трупове, развили вкус към мозъка на живи хора ли? — попита Фрея.
— И така… Лайънъл Хорнинг се е превърнал в зомби, убил е Моли Ланкастър, а после е скрил тялото й. След това се връща във фермата и убива всички животни — мислеше на глас Ингрид. — Изглежда прекалено много за едно зомби, ако питаш мен. Те дори не могат да се придвижват нормално, какво остава…
— Освен ако…
— Какво?
— Помниш ли случая Фонтане? — попита Фрея. — Дванадесети век, Франция? Тогава живеехме там.
— Припомни ми.
— Фермерът Жан Фонтане. Убит случайно, след като конят му се изплашил и го хвърлил на земята. Вдовицата му дойде при мама, но тя отказа да го върне, защото е бил мъртъв от повече от едно денонощие. Тогава жена му се обърна към Ламбърт де Фуа.
Ингрид кимна, започвайки да си спомня. По това време Ламбърт де Фуа беше глава на техния ковен.
— Точно така.
— И той, глупакът, го върна от мъртвите, но естествено нищо не се получи. Всички мислехме, че Фонтане се е превърнал в зомби.
Ингрид въздъхна. Вече си спомни много добре. С възкресяването на Жан Ламбърт де Фуа наруши договора с Царството на мъртвите и предизвика недоволството Хелда.
— Не, това не беше истинският проблем.
— Точно така! Жан Фонтане не беше се превърнал в зомби. Хелда позволи той да се върне в света на хората, но като нещо друго. Като демон!
Глава трийсет и шеста
Семейни тайни
Едно от най-големите удоволствия е да се върнеш в родния дом след дълго пътуване. Така си мислеше Джоана, докато оставяше багажа си в антрето, а шапката — на закачалката. Гили веднага полетя към любимата си стойка в близост до тавана, след като Джоана включи осветлението. Изненада се, намирайки хола в пълен безпорядък — възглавниците се намираха на пода, а бутилките от вода и чашите с остатъци от вино бяха запълнили цялата масичка за кафе. Същият безпорядък цареше и в кухнята — камара от използвани чинии в мивката и върху плота и купчина използвани съдове върху печката. Тя беше свикнала с идеалния ред в къщата, поддържан от Грациела, затова позвъни веднага в къщата на семейство Алварез. Никой не отговори. Осъзна, че е много късно за посещение при Тайлър. Тогава чу приближаващия се автомобил, а малко по-късно и гласовете на дъщерите си. О, и се прибираха точно на време за онова, което имаше да им каже.