— Момичета! — извика тя, отваряйки вратата.
— Мамо! — отвърна Фрея, усещайки чувството на вина. В действителност, тя не носеше отговорност за онова, което се случи. Вероятно вината е на Джоана. А и все още не искаше да й съобщава, че в нейно отсъствие, сестра й е помогнала на вампира, посетил града им, както и това, че приятният мъж, когото Джоана бе върнала от Царството на мъртвите, вероятно се е превърнал в зомби или в нещо още по-лошо — демон.
— Къде беше? — поиска да знае Ингрид, след като я поздрави.
Джоана ги пропусна да влязат в къщата и затвори вратата.
— Ходих при баща ви — след това, кършейки ръце продължи. — Нуждая се от помощта му. Слушайте момичета, има нещо, което искам да знаете за него…
— Аз зная къде е той! — прекъсна я Ингрид.
— Какво искаш да кажеш с това, че знаеш къде е той? — изненадано я попита Фрея. — И не си казала нищо? Как можеш?
— Съжалявам. Писа ми преди няколко месеца. Искаше да се свърже с всички нас, но първо решил да се разбере с мен. Мислеше, че мама ще му е много ядосана, а ти, Фрея, ще изгориш писмата му.
Фрея кръстоса ръце и се отпусна в близкия диван с думите:
— И е бил прав. Той ни напусна Ингрид! Изостави семейството си! Нима не смяташ така?
— Прости ми мамо и ти Фрея. Не исках да ви казвам нищо… Знаех, че ще се разсърдите, но… той ми липсва. И ние също му липсваме. Иска отново да се съберем и да станем едно семейство.
— Да, колкото за баща ви… — Джоана намръщи чело, — трябва да ви кажа нещо, момичета. Трудно ми е да говоря за това и се надявам в сърцата си да намерите много любов и да ми простите…
— Трудно ти е? За какво говориш? — попита я разтревожена Фрея.
Джоана ги погледна в очите и вдигна глава, сякаш готвейки се да се качи на бесилото и си призна.
— Баща ви никога не ни е напускал. Аз го прогоних. Казах му, че трябва да ни напусне сам. И ако се опита да се свърже с някоя от нас, ще направя така, че да съжалява цял живот за постъпката си.
Дъщерите й останаха безмълвни. В стаята настъпи тишина, изпълнена с години на загуба, душевни болки и страдания. Ингрид с огорчение помисли за всичко, което са пропуснали през тези столетия — мъдрите му съвети, защитата му, любовта му. А Фрея сякаш се вцепени. Предателството беше толкова жестоко, че сякаш дълбаеше и обръщаше стомаха й, изтласквайки съдържанието му към устните й. Прилоша й.
— Но защо, мамо? — едва успя да попита тя.
— Много съжалявам, скъпи мои. Не можах да се спра. Толкова бях ядосана по време на процеса. Исках да направи нещо — да ви освободи от затвора, да използва силата си и да повлияе на съда… Но той не направи нищо. Оправда се със законите в средния свят. Тогава аз, за разлика от него, не можех да мисля рационално.
Фрея премигна, за да прогони сълзите си.
— Излъгала си ни! Каза ни, че той ни е напуснал, че се е срамувал от нас! Че не е искал повече да бъдем семейство!
— Сега това няма значение — каза Ингрид, сядайки на дивана и прегръщайки сестра си. — Не можем да върнем годините назад. Но има още нещо, което трябва да ви кажа. Татко ми помагаше в нещо много важно, но от няколко дни не мога да се свържа с него. Не отговаря на нито едно от съобщенията ми вече няколко дни.
— Нещо му се е случило — отвърна Джоана и си пое дълбоко дъх. Фрея се зачуди, дали няма да последва и друго признание. — Обърнал се е към Белия съвет. Отидох да го чакам в апартамента му. Тогава дойде пратеникът на Съвета с писмо, разрешаващо му да се обърне към тях, но той явно е решил да не изчаква. Решил е да се посъветва с оракула и най-вероятно вече го е направил.
Фрея ахна.
— Но защо ще го прави?
— Не зная. Освен ако не е разбрал или някой не му е казал за това, което правим — Джоана кръстоса ръце — Може би в този момент съобщава за нашите нарушения на забраната.
— Татко не би го направил! — възкликна Ингрид. Както винаги, тя беше лоялна към баща си. — И ако е искал да се види с оракула, може би съществува причина за това.
— А той за какво точно ти помагаше? — попита я Фрея.
— С плановете на „Феър Хейвън“. Открих нещо — някакви стари „ключове“ с особен дизайн. Помолих татко да ги разшифрова и той го направи заради мен. Каза ми, че е разбрал какво означават и точно тогава изчезна.