Глава четирийсета
Разпитът
Тъй като Фрея нямаше нищо прилично, което да облече за насрочената среща в полицейския участък, сега беше неин ред да рови в шкафа на Ингрид.
— Ето — доволно отбеляза сестра й. — Сега имаш вид на невинна девойка.
— Ние сме невинни — завъртя очи Фрея, след което се обърна към огледалото. Беше облякла кашмирен костюм с пола със скромна цепка, стигаща до коленете и обувки с нисък ток. — Всички ще помислят така. — Погледна към купчината картички на масата. Бяха започнали да пристигат в момента, в който из Норт Хемптън се разнесе новината, че полицията ще ги разпитва за тяхната така наречена магия.
Ингрид кимна. Много от техните приятели им бяха изпратили съобщения, че ги поддържат и обичат. Имаше мило послание от Таби и смешно от Хъдсън, дори и от Сал, който все още беше в болницата. А от Кристи имаше имейл, в който се казваше, че ако започне истински „лов на вещици“, могат да разчитат на скривалище при нея, докато „облаците не се разпръснат“. Нямаше причина за страх. Сега жителите на града бяха зад тях. За разлика от Салем, където бяха самотни и изоставени от всички. И това им даде кураж в деня на разпита. Форсети ги чакаше в колата си.
— Къде е Джоана? — попита той, когато видя, че са само двете.
— По-добре ще бъде, ако не идва с нас — отвърна Фрея. Предната вечер и тя и Ингрид бяха решили, че ще бъде най-добре да отидат в полицията сами. Според тях Джоана беше станала крайно нервна и не искаха да я огорчават допълнително. А тя и без това беше безутешна от безнадеждното състояние на Тайлър.
В полицейският участък ги съпроводиха до същата онази малка стая за разпити.
— Къде е Мат? — обърна се Ингрид към детектива, които влезе след тях вътре. — Мислех, че той ще води разпита.
— Детектив Нобъл е извън управлението по друго задание — подсмихна се следователя. — Е, ще започваме ли?
Ингрид пребледня, преди да седне. Фрея усети как стомахът й нервно се свива на топка. Детективът имаше ужасно чувство за хумор и мрачен вид. Отклони протегната за ръкостискане ръка на Форсети и избягваше да погледне момичетата в очите. В негово лице Фрея разпозна един от посетителите на бара. Както и неговата перверзна тайна — обичаше да наблюдава как жените мачкат с острите си токчета дребни животинки. Ама, че гадно!
Фрея беше първа.
— Госпожице Бошан, пред себе си имам меню от бар „Норт Ин“. Вие ли сте го съставили? — попита той, плъзгайки ламинирания лист по масата към нея.
Фрея погледна Форсети, който кимна леко. Бяха проиграли тези рутинни въпроси няколко пъти и тя беше подготвена.
— Да — отвърна тя.
„Направи признание за магията, но подчертай, че е безвредна“.
— Позволете ми да прочета малко от менюто. „Неотразим: водка, пюре от вишни, стрита на прах сърцевина от папур и сок от лайм. Не е за срамежливи. Подгответе се да изгубите задръжките си.“ Можете ли да ни кажете какво означава това?
— Това е любовен еликсир — бавно отговори Фрея.
— Да, очевидно — детективът направи гримаса. — И това е трябвало да направи пиещия го… неотразим? Как точно?
— Билките създават… поле около човека, който ги е изпил. Това усилва действието им и води до повишаване на отделяните феромони, като този на привлекателността на конкретния човек.
— С помощта на магия, така ли?
— Да, ако магията е думата, с която се означава действието, което прави невъзможното възможно. Това, което всъщност правя, е да извадя от човека неговата собствена магия и да я направя видима. Еликсирът позволява на всички да видят най-добрата му страна, което всъщност го прави привлекателен за останалите — поясни тя, използвайки внимателно думите, репетирани и одобрени от адвокат Форсети.
— Значи, коктейлът работи така?
— Да.
— А съществува ли някаква опасност, която би могла да се получи в резултат на тази… привлекателност? Например, може ли човек, изпил тази напитка, да стане толкова привлекателен, че да изгуби контрол над действията си. Или и двамата да изгубят контрол? — детективът сякаш размишляваше на глас.
Форсети се изкашля.
— Клиентката ми няма да отговаря на въпроси, свързани с нечии предположения.
— Извинете ме! Нека да перифразирам… Как точно се определя силата на самата напитка? Откъде сте сигурна, че тя няма някакви… странични отрицателни ефекти върху останалите хора? Може ли този… еликсир да застави някой да извърши… неща, които той никога преди не е правил?
Адвокатът впи недоволен поглед в детектива и се обърна към нея.