Отново прочете текста, който преведе. Спомни си за тайното пътуване до „Феър Хейвън“ и откриването на скритата врата. Тогава си мислеше, че къщата е направена така, че да скрие някакъв таен вход. Но след като разчете символите, разбра, че всъщност къщата не е вход към дървото, а е построена, с цел да защитава входа към него. „Феър Хейвън“ служеше по-скоро като бариера, а не като вход.
Ингрид въздъхна. Всичко се изясни. Разбра кой е виновникът за всички проблеми, стоварили се върху жителите на Норт Хемптън — сребристата тъмнина, подземната експлозия, безплодието при жените, мъртвите животни, токсините във въздуха и във водата. Всички тези неща водеха в една посока — към мъжа, който още в самото начало сам й донесе чертежите.
Килиан Гарднър. Той беше безсмъртният пазител. На него беше поверена историческата роля да защитава „Феър Хейвън“ и входа към Дървото на живота. Но защо, вместо да защитава дървото, той го подлагаше на опасност? Беше се завърнал във „Феър Хейвън“, след като бе обиколил света. Беше работил по бреговете на Австралия, както и на един от товарните кораби в Аляска — все места, от които беше съобщено за открита сребриста маса. Ингрид не знаеше дали той е работил и в Рейкявик, но можеше да се обзаложи, че е така. Килиан пътуваше по света, за да разпространява токсина.
След като дочете текста, откри, че не може да диша.
Часът на Рагнарок приближаваше и тогава земята ще е потопена в отровни води. Така ще започне Времето на вълка, когато брат се изправи срещу брата и светът няма да съществува. И докато отровата на Деветте свята не се разсее, живите няма да могат да намерят пътя към Игдрасил.
Глава четирийсет и втора
Gotterdammerung28
Преди много хиляди години, когато Земята била все още съвсем млада, Асгард и Мидгард били съединени с моста Бофрир. Той бил направен от кости на дракони, дошли във Вселената много преди боговете. Но в един ужасен ден мостът бил разрушен завинаги. Причината за това разрушаване станала изненада за всички. Виновни се оказали Фрир от Ванир и неговият голям приятел Локи от Аесир — двама от дръзките млади богове, чиито детски шеги довели до тежки последици. Мостът бил източник на божествена сила и затова Локи и Фрир били обвинени в опит да завземат властта.
Като наказание за престъпленията си, Локи бил замразен в дълбините на Вселената за пет хиляди години, докато Фрир бил изпратен в Необятното за неопределен период от време, тъй като неговото участие било сметнато за много по-тежко. Именно той с помощта на своя тризъбец изпратил моста в бездната.
Когато мостът бил разрушен, Царствата на боговете се оказали разделени. Ванир — боговете и богините на земята останали хванати в капан в Мидгард, докато в Асгард, от боговете на небето и светлината, останали само Один и съпругата му Фриг, както и двамата им сина, изгубени за хиляди години. Техните синове — Балдер и Локи. Бранфорд и Килиан Гарднър.
Килиан Гарднър. Локи. Килиан. Локи.
Нейният любовник. Фрея знаеше какво точно трябва да направи, след като Ингрид й разказа за разрушаването на Игдрасил. Токсинът се оказа сока от отровеното дърво. И съществуваше само един човек в цялата Вселена, който щеше да намери за забавно да унищожи основите на света, като с това доведе до Рагнарок. Краят на времето. Гибелта на боговете. Фрея осъзна, че пясъчните гиганти не са нищо друго, освен Снежните великани на Локи, неговата стража. Бяха се върнали и обикаляха около къщата, за да охраняват своя господар. Втурна се към „Феър Хейвън“ толкова бързо, колкото можеше и установи, че Килиан е на обичайното си място — на любимата му яхта.
Качи се на борда, изправи се срещу него и лице в лице му заяви:
— Зная кой си ти и какво си направил! — Осъзнаването на нещата бавно достигаше до нея. Щеше да отрича, нямаше да си позволи да го признае дори пред себе си, дори и насаме, но нямаше начин да го игнорира.
Килиан нежно я хвана за ръка.
— Толкова се радвам. Толкова дълго чаках… пет хиляди години само споменът за твоята целувка ме крепеше… — притегли я към себе си и я целуна по челото. — Толкова ми липсваше. Много повече, отколкото можеш да си представиш.
Дори изгаряща от ненавист, тя му позволи да я целуне и да я отведе долу в каютата. Трябваше да го задържи, докато Ингрид успееше да измисли как да поправи стореното от него. На всяка цена трябваше да го задържи и да остане с него тук, долу. Имаше същата настоятелност в целувките му, както през онази нощ в гората и същата страст.
28
Gotterdammerung — „Залезът на боговете“ — последната от цикъла опери на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“.