Килиан премигна, отвори очи и погледна към Фрея.
— Локи? Избяга ли? Трябва да го хванеш… последвай го… — закашля се той. — Преди той да…
— Прекрати с това! Спри! Спри да лъжеш! Какво означава, че Локи е избягал? — попита Фрея, чувствайки се така, сякаш полудява. А точно сега нещата трябваше да са застанали по местата си.
Килиан поклати глава. Изглеждаше толкова, толкова наранен, че на Фрея изведнъж й просветна. Всичко, което изглеждаше неясно, заплетено и обгърнато от мъгла, сега започваше да се изчиства и да придобива ясни очертания и контури. Когато спомена името му, се почувства така, сякаш се събуждаше от най-дълбокия си сън.
— Балдер, ти ли си това?
— Да. Разбира се, че съм аз. — Върху лицето на Килиан, уморено и изцапано с кръв, разцъфна красива усмивка. Усмивката на момчето, спечелило сърцето й в Асгард. Усмивката на нейния любим. За миг го видя такъв, какъвто беше, когато го видя за пръв път — красив младеж, свирейки на своята лира в края на гората. С тези прекрасни и нежни синьо-зелени очи, изпълнени със смях, веселие и светлина.
И точно в момента Фрея осъзна, че тя всъщност го е разпознала със сърцето си още в самото начало, още на годежното парти. Това показваше и защо тръгна към него още на минутата, в която го видя. И защо любовта й към Бран беше толкова противоречива и объркваща, обременена от вина и тъга. Сега разбра и защо самата тя беше толкова объркана онази вечер.
Бран Гарднър беше Локи. Богът на бедите и хаоса. Лъжец. Двуличник. Хитрец. Мошеник, Крадец. Локи я беше оплел в паяжина от лъжи още от самото начало. С измама я накара да се влюби в него, оплитайки сърцето й в паяжина от заклинания. Запозна се с него, когато се скъса тънката презрамка на роклята й. Сега разбираше, че това е било негово дело, даващо му възможност да се докосне до нея. Вечерите в бара, общо седем, в които той не откъсваше очи от нея… Всичко това беше, за да я накара тя самата да направи първата съдбовна крачка към него и да довърши заклинанието.
— Нямам думи… — въздъхна Фрея и наведе виновно глава.
— Не съм чакал пет хиляди години, за да получа извинение — меко отвърна Килиан.
— Не съм достойна за теб!
— Ти явно не разбираш. Ние сме създадени, за да си принадлежим. Завинаги — поясни Килиан. — Не можех да кажа нищо. Не можех да обясня — бях свързан с пророчеството, докато ти не ме разпозна и не видя кой съм аз в действителност. Можех само да се надявам. Макар че се опитах да ви предупредя по някакъв начин за опасността.
— Мъртвите птици на брега, които Джоана намери в началото на лятото. Ти ли го направи?
Килиан просто кимна.
— Как разбра, че съм тук? Как ме намери?
— Всъщност Бран ме откри. Изпрати ми покана за годежа. Мисля, че той не успя да превъзмогне себе си. Искаше да видя с очите си, че той всъщност ме е победил, като те е открил пръв. Така трябваше да разбера, че той има това, което аз исках повече от всичко. Освен това винаги ме е обвинявал, че беше заключен в Хелхайм.
Фрея си даде сметка, че всъщност планът на Бран е щял да проработи, ако той не беше толкова уверен в победата си. Но неговата гордост се превърна в неговото унищожение. Изкуши съдбата, когато покани Килиан да стане свидетел на победата му. Заклинанието, направено върху нея от Бран, започна да изчезва, когато видя Килиан. Дори в съня си тя за малко не се омъжи за него там, в гората до езерото. Знаела е кой е той, някаква нейна част го беше разпознала.
— Когато пристигнах, той ми каза, че наказанието му е приключило и че е освободен от Хелда. Но аз започнах да се съмнявам. Отвори вратата на гардероба, на пода има чанта. Отвори я!
Фрея изпълни това, което й каза Килиан. В чантата намери пакет от кафява хартия, в която имаше вълнена шапка, покрита със засъхнала кръв.
— Това е шапката на Бил Татчър — прошепна тя.
— Намерих я в мазето, когато пристигнах, и понеже не знаех чия е, я скрих, докато открия на кого принадлежи и как е попаднала тук.
— Значи той е убил Бил. Маура и Бил винаги се разхождаха по дюните, точно срещу „Феър Хейвън“.
Килиан просто кимна.
— Бран пристигна на острова през януари в навечерието преди пълнолунието. Явно се е притеснил, че при пристигането му са го видели в истинския му образ и затова ги е нападнал.
Едва сега разбра, защо досега не беше видяла кой е убил Бил — магията на Локи пречеше да се види кой е извършителят.
— И е приел образа на майка ми — Фрея му разказа какво се е случило. — Как Маура Татчър се е събудила от комата и е посочила Джоана за убийца на съпруга си.
— Останах не само защото се опитвах да разбера какво планира, а и защото не можех да стоя далеч от теб. Подозирах, че лъже и че не е бил освободен. Смятам, че е избягал от затвора си и така е пуснал мрака в този свят. Все още не мога да разбера как го е направил. Трябва да притежава някакво мощно оръжие или друго средство, което му е дало възможност да пътува между световете.