— Не точно — отвърна тя, повдигайки вълшебната си пръчица, сияеща в мрака.
— Магията ти няма да окаже нужното въздействие върху мен. Не я хаби — присмя й се той. С всеки поглед към него Фрея разбираше нещо ново. Госпожа Гробадан в действителност беше великанката Ангробод, вечната любовница на Локи. Нищо чудно, че Фрея не й харесваше.
— Не точно. Мисля, че теб те е нямало толкова дълго време, че просто си забравил коя съм аз — отвърна Фрея и гордо се изправи. Съгласявайки се да бъде неин любовник, тя ставаше притежателка на пълната си власт над него. Това беше нейната сила над мъжете, това, за което е била родена още от самото начало. — Дай ми пръстена, Бран — каза тя тихо. — Не можеш да ми откажеш.
Тогава той прие истинския си облик на Локи. Чертите на лицето му се удължиха и заприличаха на гротескни. Придвижи се към тъмната част на тунела, за да остане в сянка и заяви:
— Можеш да вземеш пръстена, но няма смисъл. Няма да можеш да живееш с твоя скъпоценен Балдер в свят, който е отровен. Остави ми пръстена и аз ще се опитам да спра изтичането на отровата — погледна към Фрея, но тя остана непоколебима в искането си.
— Дай ми пръстена! — това вече беше заповед на богиня.
Бран не можеше да се съпротивлява. Фрея почувства, че я докосва топъл, зловонен въздух, докато Бран поставяше пръстена на Один върху дланта й. Вгледа се в него и видя, че не е изработен от злато. Матовата повърхност показваше, че е бил направен от парче кост, взето от моста. Знакът за мощ и сила, който Один изгуби в последната битка на Асгард. Пръстенът не принадлежеше нито на този свят, нито на който и да е друг. Затвори пръсти около него и стисна — от ръката й започнаха да падат малки парченца. Пръстенът беше толкова мек, че сякаш и най-лекото докосване можеше да го превърне в прах.
— Не го унищожавай, а по-добре ми го върни. Ще ти дам това, което желаеш най-много — прошепна Локи. — Ако тези, които ме наказаха, ме открият тук, няма да бъда върнат обратно. Ще ме унищожат, просто ще ме заличат и аз повече няма да съществувам. Нима у теб не са останали никакви чувства към мен?
Всяка негова дума е лъжа, мислеше си Фрея. Той няма да направи нищо, за да помогне. Погледна го още веднъж, но не намери нищо у него от предишния Бран, когото познаваше. Продължи да стиска пръстена, превръщайки го в прах.
— Няма да бъда толкова глупава и да ти повярвам, Локи.
— Идиотка! — извика той и се хвърли в краката й в опит да хване частиците, сипещи се от пръстите на Фрея, но те бяха премесени с пръст. Бавно се изправи и я изгледа в упор. — Тогава ще се наложи да прекараш останалата част от живота си в онзи умиращ свят.
— Не, Локи. Няма да се наложи! Ще си тръгнеш оттук така, както си дошъл от Мидгард — през тунела, който си направил в кората на дървото. И щом си тръгнеш, той ще се затвори след теб. Дървото отново ще бъде цяло! — Всъщност това беше идея на Ингрид и тя много се надяваше сестра й да е била права. В момента, в който Бран премине през Игдрасил, раната щеше да се затвори, а отровата — да изчезне.
Локи се колебаеше.
— Това е единствения път, по който можеш да си тръгнеш оттук, след като пръстенът вече го няма — настоя Фрея. — Без пръстена ти остава само това. И има само едно място, в което можеш да отидеш. Дори не искам да си мисля, какво може да ти се случи, когато Балдер успее да те открие. — Богът на яростта и светлината щеше да бъде страшен противник сега, когато се е възвърнала цялата му сила и повече не е свързан с древни проклятия.
Локи мълчеше. Стоеше неподвижно, докато премисляше нещата, след което се усмихна.
— Скъпа Фрея, ти си същата като мен, дори повече отколкото си мислиш — след което рязко се обърна и погледна ствола на дървото. Изрече думи на непознат език, който тя не беше чувала.
Звездите избледняха, а пътеките, водещи през гъсталака, започнаха да се извиват и да се местят в мрака. Върху повърхността на ствола се разкри тъмната и неравна рана, от която избликна силна енергия, подобно на ураганен вихър. Локи постави длани върху наранената кора и за момент се забави, сякаш искаше да се обърне и да се сбогува с нея, но не го направи. Вместо това прехапа устни и се хвърли в бездната. Тъмната енергия все още се изливаше от раната и се засилваше, подхранена от силата на тъмния бог, който току-що влезе в нея.
Фрея беше хвърлена на земята, която се раздвижи. Небето почерня и мракът бавно обгърна всичко наоколо.