— Локи! — извика тя. Не получи отговор. Затвори очи и се опита да издържи на напора на енергията, която я обгръщаше яростно и се разпространяваше във всички посоки. Накрая всичко стихна. Когато отвори очи, видя, че върху Дървото на живота няма и следа от рана. То отново беше станало цяло.
Изправи се, изтръска коленете си и извика:
— Ингрид! Добре ли сте с Тайлър?
— Да, всичко е наред.
Фрея се хвърли в посоката, от която се чуваха гласовете им.
— Настигнах го на пътеката — Ингрид все още беше задъхана. — Не беше преминал през първата порта. Да побързаме! Почти е светло. Помниш за Договора с мъртвите, нали?
— Ами Лайънъл — попита Фрея.
— Не го видях. Но ако Локи се е махнал оттук, Лайънъл сигурно е на път към царството на Хелда, както искаше. Душата му ще бъде пречистена.
— Сега вече отиваме ли си вкъщи? — попита Тайлър.
— Да, хвани ме за ръка и да вървим.
Малкото момченце изглеждаше уплашено и тогава Фрея си спомни, че детето не обичаше да го докосват. След кратко колебание Тайлър хвана ръката на Фрея, а другата подаде на Ингрид.
Така вървяха през цялото време, с детето между тях, докато не се прибраха в къщата.
Глава четирийсет и шеста
Решението на Съвета
Джоана ги видя в момента, в който излязоха от главния вход на „Феър Хейвън“. Затича се към тях и сграбчи Тайлър в прегръдките си.
— Успели сте! — Джоана едва успя да проговори от вълнение. След години, прекарани в тих и спокоен живот, беше забравила колко силни са в действителност дъщерите й, когато са заедно, колко яростни и колко прекрасни са. — Направили сте го!
— Да — отвърна Фрея, вървейки към Килиан и го хвана за ръката. Върху крака му все още стоеше турникета, който тя беше направила бързешком. — Но не се знае къде ще се появи Локи следващия път.
— Всичко е наред. Той дълго време няма да бъде свободен — в разговора се намеси мъжки глас.
Ингрид се огледа невярващо:
— Татко?
Мъжът излезе от сянката. Беше висок и красив, с побеляла коса и уморено лице. Брадата му, леко разрошена, не разваляше външния му вид. Облеклото му се състоеше от износена вълнена жилетка и сив панталон — типичното университетско облекло. Фрея остана на място, обгърнала се с ръце, но щом Ингрид се втурна към него, тя стори същото.
— Момичетата ми — беше всичко, което Норман Бошан успя да каже, когато ги прегърна.
Джоана се обърна и скришом избърса сълзите си.
— Скади, плачеш ли — подразни я Норман.
— О, Нордж, престани — въздъхна тя.
Богът на моретата и океаните освободи от прегръдката дъщерите си и ги погледна сериозно.
— Майка ви ми каза, че сте тръгнали след Локи сами. Много бях притеснен, но вие двете заедно постигнахте повече, отколкото се надявах. Мидгард отново е цял.
— Къде беше, татко? Наистина ли си говорил с членовете на Белия Съвет?
— Да, поисках среща с оракула и говорих със самия Один. След като разгадах шифъра върху плановете, които ми изпрати Ерда, разбрах, че входът към корените на дървото е тайната врата във „Феър Хейвън“. И когато видях съобщенията за токсина на Рагнарок във водите около света, си помислих, че това трябва да означава само едно — Локи е избягал от наложеното му наказание и някак си е успял да се промъкне в нашия свят само с една цел — да си отмъсти.
— Великите умове мислят еднакво — заключи Фрея, подбутвайки Ингрид.
Норман въздъхна и продължи.
— Нося и други новини. Съветът е наясно с вашите многократни нарушения на Забраната, наложени върху семейството ни след процеса в Салем.
— О, страхотно!
— И какво смятат да правят сега с нас? — попита Ингрид със страх.
— На пръв поглед всичко е много просто — продължи Норман. — За да продължим да живеем в този свят, трябва да продължим да се придържаме към правилата и законите тук и да ги спазваме, както сме го правили винаги до сега. Ако към вас не бъдат повдигнати обвинения, Забраната ще бъде премахната и вие отново ще можете да практикувате магията си. Но не трябва да прекалявате и да привличате излишно внимание върху способностите си. Това се отнася за всички от нашия вид, останали в този свят след разрушаването на Бофрир.
Фрея, Ингрид и Джоана размениха щастливи усмивки. Ще могат отново да се занимават с магия! Но преди да започнат да ликуват, Норман продължи.
— Но ако бъдете арестувани, изправени пред съда и вината ви бъде доказана според действащите тук закони, то тогава ще бъдете изпратени в Царството на мъртвите за десет хиляди години, за да служите на Хелда.