— Така че, ако нищо от това не се случи, значи ще сме свободни? И отново ще можем да бъдем вещици? — с усмивка попита Фрея. Мислеше за всичко онова, което им беше отказано в продължение на хиляди години. Трябваше да извади метлата си, оставена да събира прах и да си намери чудесен котел, в който да вари отварите, които нямаше търпение да създаде.
— Да — потвърди баща й.
Ингрид поклати глава, обзета от съмнения.
— Значи, ако съдът повдигне обвинение срещу нас, ще ни превърнат в роби на Хелда, така ли?
— Точно така!
— А какво да кажем за Локи? Който все още е някъде там!
— Валкириите ще го намерят.
Фрея си спомни за жената, посетила бара в търсене на Килиан след празничния уикенд и за другата, която видя да разговаря с Бран онази вечер в Ню Йорк. Всъщност и двете бяха валкирии. Помнеше колко нервен беше Бран и колко държеше тя да прекара нощта с него. Почувства се облекчена, когато разбра, че Локи е успял да заблуди не само нея, а и свирепите девици воини.
Килиан стисна ръката й, но в този момент тя не можеше да си мисли нито за него, нито за любовта му. Защото още нищо не беше решено. Тяхната съдба, отново е в ръцете на простосмъртните.
Глава четирийсет и седма
Закон и ред
Ежегодното мероприятие за събиране на дарения за библиотеката се състоя в градината зад главната сграда, откъдето се разкриваше прекрасна гледка към океана. Точно същата гледка, която едва не стана причина за събарянето й. За радост, тази заплаха беше окончателно премахната. Новият кмет на Норт Хемптън повече се интересуваше да запази архитектурните забележителности на града, вместо да ги замени с нови. А Блейк Аланд предпочете да издига сградите си в покрайнините на града.
Ингрид бродеше сред гостите безкрайно доволна и щастлива. Изложбата беше призната за първата по рода си и получи много похвали от историци, архитекти и изкуствоведи. Всяка една от сградите на Норт Хемптън, имаща архитектурна стойност, заедно с чертежите си, беше красиво оформена и закачена в рамка на стената. Фрея успя да я уговори да облече ярка лятна рокля с дълбоко деколте и да остави косата си свободна. Чувстваше се лека и безразсъдна без обикновения си строг кок и удивена от факта, колко е дълга косата й.
Помаха на сестра си, забелязвайки я в далечния ъгъл на стаята. Устните на Фрея сякаш бяха залепнали към тези на Килиан. Планираха да се оженят в началото на следващото лято и единственото, което правеха, беше непрестанно да се целуват. Да, определено трябваше да си вземат стая, помисли си Ингрид, докато ги наблюдаваше. Все пак това е библиотека, а не хотел.
Родителите й стояха вежливо един до друг с чаши за пунш в ръка и водеха светски разговор. Ингрид се зачуди колко трябва да остарее, за да спре да иска двамата отново да се съберат заедно.
Приятелите й също бяха тук. Хъдсън се движеше между гостите, предлагайки шампанско, а Табита с лъчезарна усмивка управляваше масата с десертите.
— Ингрид? — дочу тя въпросителния тон на Мат Нобъл. Изглеждаше красив и свеж в костюма си в цвят каки и много по-елегантен, отколкото беше свикнала да го вижда във всекидневните му леко омачкани дрехи. — Честно казано, направо не можах да те позная!
Намери за странно това, че не се изчерви, когато му подаде ръка.
— Толкова се радвам да те видя, Мат.
— Аз също.
— Исках само да ти кажа…
— Не казвай нищо — прекъсна я той. — Не искам да ми благодариш всеки път, когато ме видиш. Всъщност, не съм направил нищо особено.
Което според нея не беше точно така. Преди няколко седмици всички убийства бяха разкрити. Първо, Маура Татчър напълно дойде на себе си и оттегли заявлението си от полицията. Самата тя не можеше да си обясни защо обвини Джоана в убийството на съпруга си. Килиан призна за намерените от него в мазето на „Феър Хейвън“ окървавена шапка на Бил Татчър и купчината кървави дрехи. Сакото и панталоните принадлежаха на Бран, а кръвта върху тях съответстваше на тази на Маура и Бил Татчър.
Оказа се, че Моли Ланкастър не само е била убита, но е била и изнасилена. Признанието беше направено от Дерек Адамс. Само че неуморните детективи бързо откриха, че последното позвъняване от телефона на Моли е било до номер, който е принадлежал на Тод Хатчинсън. И когато се получиха ДНК-тестовете, именно неговата ДНК беше намерена в тялото на Моли, а не тази на Дерек. Младежът се бил изплашил и затова направил фалшиви признания, които били част от плана на адвоката му, да хвърли цялата вина за това престъпление върху Фрея.
А след това излезе наяве и истината — Моли Ланкастър и Тод Хатчинсън са имали любовна връзка. Когато Фрея е „видяла“ как той мастурбира пред компютъра, гледайки онлайн порно, Тод всъщност е гледал на монитора си Моли. Цяло лято Моли е била подложена на сексуален тормоз от страна на кмета. Файловете, свалени от неговия компютър, доказваха това, а имейлите на Моли потвърждаваха, че тя е скъсала с него точно преди празника на Четвърти юли. В дневника си с ограничен достъп Моли подробно описала цялата история. Имаше написано и за това, как в петък вечер ще отиде в бар „Норт Ин“ и ще се запознае с някой, който е на нейните години.