В телефона й имаше и есемеси от кмета, в които той искаше да знае къде се намира тя и й заповядваше да го чака на плажа. Когато пристигнал, видял Моли да се целува с Дерек и това отприщило ревността му — първо я изнасилил, а след това я убил.
А Фрея не успя да види съкровените желания на кмета, защото са били блокирани от „възела за вярност“, направен от сестра й. След седмица на угризения Тод бяга и се скрива. Обадил се на жена си, че иска да се срещнат в мотела. Когато Корки пристигнала, той вече се е обесил. Но оставя бележка, в която описва цялата история. Корки срязва въжето и сваля съпруга си. След което вижда възела и решава да направи същия като този, който й е дала Ингрид. Никой не знаеше защо Корки е решила да обвини Ингрид за смъртта на съпруга си, но адвокатът й пледира за временна лудост, породена от мъката и шока от загубата на съпруга й.
Убийството на Моли и самоубийството на Тод нямаха нищо общо с тяхната магия. Или вампирите. Или зомбитата. Ако Азраел е взела заложник, той не принадлежеше към обществото на Норт Хемптън. Но Ингрид тъжеше за Лайънъл и Емили. Тялото на Лайънъл беше открито на близката ливада и те го погребаха с кратка церемония в местното гробище. Емили не се върна повече тук. Особено след убийството на животните им Норт Хемптън не беше градът, в който тя искаше да се върне. Но щеше да й липсва много. Опитваше се да намери успокоение във факта, че Лайънъл е завършил пътуването, към което се е стремял. Че не е проклет във вечността и че душата му е намерила покой.
Едва след като всичко това свърши, Ингрид си даде сметка, че Мат не ги е изоставил на произвола на съдбата. Той е заставил полицията да търси нови доказателства и точно затова е пропуснал разпита им. И през цялото време е работил, за да им помогне. А сега стоеше пред нея, държейки чаша вино, и се усмихваше.
— Мат! — извика Кейтлин и застана между тях. Изглеждаше пленителна в червената си рокля и обувки с високи токчета. — Ето те! Исках да…
Ингрид усети как сърцето й започва да бие по-бързо, но задържа усмивката върху лицето си. Може би отново са се събрали. И може би отложеният уикенд в Мартас Винярд съвсем скоро щеше да се състои… Извини се и се отдалечи.
След няколко минути Мат отново я настигна.
— Здравей!
— О, здравей!
— Слушай… Между Кейтлин и мен…
— Мат, не е необходимо да обясняваш нищо! Наистина! Радвам се, че сте се сдобрили и отново сте заедно.
— Наистина ли? Защото не искам да е така — произнесе той, смръщвайки вежди.
— Извинявай, не разбрах.
— Ако ме оставиш да довърша, мисля, че лесно ще разбереш — отвърна той, гледайки я в очите.
— Да разбера какво?
— Кейтлин и аз не сме се сдобрявали и не сме заедно. Тя искаше, но аз… — Мат просто сви рамене.
Ингрид усети как искрицата на надеждата започваше да разцъфва в сърцето й.
— Но ти?
— Но аз… не исках — отсечено отвърна Мат, оставяйки чашата си. После пъхна ръце в джобовете си, досущ като малко момче. — Послушай, помниш ли онзи път… когато те попитах… да ми помогнеш да поканя една жена на среща?
Разбира се, че помнеше.
— Не зная какво ми стана тогава. Ти изглеждаше сърдита и безразлична, така че аз изрекох първото име, за което се сетих. И когато видях, че на теб ти е безразлично, че ще се срещам с Кейтлин…
— Тогава?
— Трябваше да бъда честен още от самото начало. И не тя беше момичето, което исках да поканя да излезе с мен. А и ти… Струваше ми се, че не ме харесваш. Дори имаше периоди, когато мислех, че дори видът ми те дразни.
Ингрид се засрами от действията си. Тя наистина си го изкарваше на Мат, като се държеше просто отвратително с него… защото го харесваше. Не беше изпитвала нищо подобно и това я правеше нервна.
— Но след това Хъдсън каза…
— И Хъдсън ти каза… — попита Ингрид нетърпеливо.
— Каза ми, че си се зарадвала, когато си разбрала, че Кейтлин и аз сме се разделили. Тогава си помислих, че може би имам причина да… знаеш, да се надявам отново…