— И хареса ли ти стореното от теб?
— Да, хареса ми, че Сузан го видя и го хареса. Иначе никога нямаше да го направя отново и дори нямаше да го помня.
— Има ли в теб нещо физическо, освен енергията?
— Не зная! — Гласът беше мек, но пълен с отчаяние. — Кажи ми, Роуан. Познай ме. Познай самотата ми.
Огънят вече умираше, но топлината продължаваше да се разпростира из стаята и я обгръщаше като одеяло. Роуан се чувстваше сънлива и все пак с ясни сетива.
— Да се върнем на Жулиен. Той е бил силен като мен.
— Почти, скъпа моя. Но не съвсем. Той имаше игрива и богохулна душа, която танцуваше напред-назад из света и обичаше да руши толкова, колкото и да съгражда. Ти си по-логична, Роуан.
— И това е достойнство?
— Ти имаш непоколебима воля.
— Разбирам. Ненакърнена от хумор, за разлика от душата на Жулиен.
— Точно така, Роуан!
Тя се засмя под нос. Отново се почувства спокойна, взираше се в потрепващия въздух.
— Има ли Господ, Лашър?
— Не зная, Роуан. Но с времето си съставих мнение по въпроса. Мисля, че има, и това ме изпълва с гняв.
— Защо?
— Защото ме боли, а ако има Господ, значи той ме наранява.
— Да, разбирам те напълно. Но той дава и любов.
— Да. Любов. Любовта е изворът на моята болка. Тя е източникът на амбицията ми, на плановете ми, на пътуването ми във времето. Всичките ми желания са родени от любов. Дори може да се каже, че когато бяха единствено себе си, аз бях отровен с любов; че зовът на Сузан ме събуди за любовта и за кошмара на желанията. Но аз виждах. И обичах. И идвах.
— Натъжаваш ме — каза тя.
— Любовта ме промени, Роуан. Тя роди първото ми недоволство.
— Да.
— А сега искам да се променя в плът, за да се осъществи моята любов. Чаках те толкова дълго. Видях толкова страдания преди теб, и ако имах сълзи, щях да съм ги пролял. Господ знае, че за Лангтри създадох образ, който плаче. Той беше въплъщение на моята болка. Не плачех единствено за Стела, а за всички тях — за моите вещици. Когато Жулиен умря, бях в агония. Болката ми беше толкова голяма, че дори бях готов да се върна обратно в селението на луната, звездите и тишината. Но вече беше твърде късно за това. Нямаше да понеса самотата. Когато Мери Бет ме призова, аз се върнах при нея. Съживих се. Погледнах към бъдещето. И отново видях тринайсетата. Видях все по-засилващата се мощ на моите вещици.
Роуан отново бе затворила очи. Огънят вече догаряше. Стаята бе изпълнена с духа на Лашър. Роуан го чувстваше по кожата си, въпреки че той не помръдваше, а материята му не бе по-осезаема от въздуха.
— Когато стана в плът — каза той, — сълзите и смехът ще рукнат от мен, както при теб, или при Майкъл. Ще бъда цял организъм.
— Но няма да си човек.
— Ще бъда повече от човек.
— Но не и човек.
— По-силен, по-издръжлив, защото ще съм организиращият интелект и имам мощ, по-голяма от мощта на всяко човешко същество. Ще стана ново създание, както ти казах. Ще бъда същество от съвсем нова раса.
— Защо уби Артър Лангтри?
— Той умираше, а видяното ускори смъртта му.
— Но защо му се яви?
— Защото беше достатъчно силен, за да ме види, а аз исках да го привлека вътре, за да спаси Стела. Знаех, че тя е в опасност. Карлота беше враг на Стела. Карлота беше силна като теб, Роуан.
— Защо Артър не помогна на Стела?
— Знаеш историята. Беше твърде късно. По това време аз бях като дете. Бях победен от съвпадението, защото действах във времето.
— Не те разбирам.
— Докато се явявах пред Лангтри, куршумите бяха изстреляни в мозъка на Стела и тя умря на мига. Виждам надалече, но не мога да предвидя всички изненади.
— Не си знаел.
— Карлота ме изигра. Карлота ме заблуди. Не съм безпогрешен. Всъщност много лесно се обърквам.
— Как така?
— И защо да ти казвам? За да ме контролираш по-добре? Ти знаеш как. Ти си също толкова мощна вещица като Карлота. Чрез емоциите. Карлота прикри убийството като акт на обич. Тя внуши на Лайънъл какво да мисли, когато той взе пистолета и уби Стела. Не разбрах какво става, защото не долових омраза, нито злоба. Не обърнах внимание на любовните мисли на Лайънъл. А после Стела лежеше умираща, викаше ме без думи, с отворени очи, необратимо наранена. Лайънъл стреля втори път и тогава духът й излезе от тялото завинаги.