— Да, ще го направя, разбирам…
И тогава нечия ръка се уви около кръста му и го повдигна от земята. Някакъв човек с огромна сила го влачеше назад. Преди да осъзнае какво става или да се възпротиви, една яркочервена кола се заби в тротоара и се вряза с ужасен трясък в уличния стълб. Чу се писък. Предното стъкло на колата се пръсна и сребристи парченца стъкло се разлетяха на всички посоки.
— Господи! — Не можеше да си върне равновесието. Полетя назад върху онзи, който го беше издърпал от пътя. Към колата хукнаха хора. Вътре някой мърдаше. Стъклото още се сипеше по паважа.
— Добре ли сте?
— Да, да, добре съм. В колата има човек.
Мигащата светлина на полицейската лампа внезапно го замая. Някой крещеше на полицая да извика линейка.
— Господи, тая едва не те удари — каза онзи, който го бе издърпал — едър, як чернокож с кожено палто и посивяла коса. — Не видя ли, че колата идва право към теб?
— Не. Човече, ти ми спаси живота.
— Стига бе, просто те дръпнах от пътя. Голяма работа. Дори и не помислих. — Махна пренебрежително с ръка и преди да си тръгне, очите му се задържаха върху червената кола и двамата мъже, които се опитваха да извадят пищящата жена отвътре. Тълпата нарастваше, а полицайката крещеше на всички да отстъпят назад.
Някакъв автобус задръстваше кръстовището и друга полицейска кола се опитваше да го изкара оттам. По целия тротоар бяха пръснати вестници от преобърнатия павилион, а стъкълцата блещукаха на дъжда като разпилени диаманти.
— Виж, не знам как да ти се отблагодаря — извика Майкъл след чернокожия.
Но той вече беше далече. Изкачваше се по „Кастро“ и се обърна само веднъж да погледне през рамо и да му махне с ръка.
Майкъл стоеше треперещ до стената на бара, докато хората се блъскаха около спрелите се зяпачи. Отново почувства стягане в гърдите. Не точно болка, а тежест. Пулсът му беше много ускорен, а лявата му ръка изтръпваше.
Господи, какво ставаше? Не можеше да му стане лошо тук, трябваше да се върне в хотела.
Излезе тромаво на улицата и мина покрай полицайката, която го попита дали е видял как колата се удря в стълба. Не, не беше видял. Наблизо имаше такси. Трябваше да го хване.
Шофьорът можеше да го измъкне оттук, ако се върнеше по Осемнайсета и после завиеше надясно към „Кастро“.
— Карайте към „Свети Франциск“ на Юниън Скуеър — каза Майкъл.
— Добре ли сте?
— Да, почти.
Жулиен го беше заговорил, нямаше съмнение. И пак него беше видял през прозореца на автобуса! Но каква беше тази проклета кола?
Райън беше върхът на любезността.
— Разбира се, можехме да ти помогнем още в началото, Майкъл. Нали сме за това. Утре ще изпратя някой да опише и опакова цялата стока. Ще намеря добър агент на недвижими имоти и ще обсъдим възможните цени, когато се прибереш.
— Не искам да те безпокоя, но трябва да се върна при Роуан. Просто имам усещането, че трябва да си ида у дома.
— Глупости, нали сме за това — да се грижим за всичко вместо вас. Имаш ли резервация за самолет? Искаш ли аз да ти резервирам? Стой там и чакай да ти се обадя.
Майкъл легна и изпуши последната си цигара. Взираше се в тавана. Изтръпването в лявата ръка беше преминало и вече се чувстваше по-добре. Нямаше гадене, замайване или нещо друго. Пък и не му пукаше. Това нямаше значение.
Само лицето на Жулиен на прозореца на автобуса имаше значение. А после и онзи фрагмент от виденията, който му се разкри по-мощно отвсякога.
Дали беше планирано да бъде заведен точно до онзи ъгъл, а той да го замае и да го остави неподвижен на пътя на криволичещата кола? Както е било планирано да попадне на пътя на яхтата на Роуан.
Поглъщаше го фрагмент от виденията. Той затвори очи и видя лицата на Дебора и Жулиен, чу гласовете им.
… защото имаш силата, простата човешка сила…
— Да, имам я. Вярвам във вас! Това е война между вас и него, и вие отново посегнахте надолу и ме докоснахте в момента на неговото коварство, насред внимателно организираната ми гибел.
Трябва да повярвам в това. Защото, ако не го сторя, ще полудея. Вървете си у дома, мосю. От това имате нужда.
Лежеше със затворени очи и беше почти задрямал, когато телефонът иззвъня. Беше Райън.
— Майкъл? Уредих да се върнеш с частен самолет. Така е много по-лесно. Самолет на хотелите „Маркам Харис“. Ще ни помогнат с удоволствие. Изпратих един човек да те вземе. Ако имаш нужда за багажа…