— Какво сънува, Роуан?
Тя седеше неподвижно и се взираше пред себе си. После събра рязко ръце, сякаш искаше да разкъса едната с другата. Той смътно си спомни, че вече е виждал този жест на отчаяние.
— Не зная — прошепна тя. — Беше… преди векове, лекарите се бяха събрали. Тялото на масата беше съвсем дребно. — Говореше тихо, а гласът й бе изпълнен с агония. Погледна го и по бузите й рукнаха сълзи.
— Роуан.
Тя вдигна ръка и щом той седна до нея на леглото, притисна устните му с пръсти.
— Не го казвай, Майкъл, моля те. Не го казвай. Не изричай и думичка. — И разтърси яростно глава.
Изпълнен с болка и облекчение, той просто плъзна пръсти по врата й, когато тя наведе глава. Той самият се опитваше да не рухне.
— Знаеш, че те обичам, знаеш всичко, което искам да ти кажа.
Когато тя се поуспокои, той хвана ръцете й, стисна ги силно и затвори очи.
Вярвай ми, Майкъл.
— Добре, скъпа — прошепна той. — Добре. — Съблече непохватно дрехите си и легна до нея под завивките. Долови топлия чист аромат на плътта й и отвори очи. Имаше чувството, че никога няма да се успокои, докато я усеща да трепери до него. Но постепенно тялото й омекна и той видя, че е затворила очи и е потънала в неспокоен сън.
Събуди се чак следобед. Беше сам, в спалнята беше задушно топло. Взе си душ, облече се и слезе долу. Не я видя никъде. Светлините на дръвчето бяха запалени, но къщата беше празна.
Обиколи всички стаи.
Излезе навън в студа и тръгна през замръзналата градина. Снегът се бе превърнал в искрящ слой лед по пътеките и тревата. Потърси я дори зад стария дъб, но и там я нямаше.
Накрая си облече палтото и излезе да се поразходи.
Небето все още бе наситеносиньо. Кварталът изглеждаше великолепно в бялата си премяна, точно както в онази отдавна отминала Коледа, последната му Коледа тук.
В него започна да се надига паника.
Беше Коледа, а те не бяха започнали с приготовленията. Имаше подарък за нея, беше го скрил в килера до трапезарията — сребърно ръчно огледалце, което бе открил в едно магазинче в Сан Франциско и опаковал красиво дълго преди да си тръгне оттам. Но какво значение щеше да има то за нея — тя притежаваше толкова бижута и злато, беше невъобразимо богата. А той бе сам. Мислите му се въртяха в кръг.
Беше Коледа, а часовете се топяха един след друг.
Отиде на пазара на Вашингтон авеню — беше претъпкан с хора, решили да пазаруват в последните минути преди празника. Като насън купи пуйка и други неща. Ровеше из джобовете си за пари, както пияница търси последните си стотинки за бутилката, която не може да си позволи. Хората се смееха, разговаряха за снега. Бяла Коледа в Ню Орлиънс. Той се хвана, че се взира в тях, сякаш бяха някакви невиждани животни. Радостната им глъчка го караше да се чувства още по-малък и самотен. Понесе тежкия пакет с една ръка и се запъти към дома.
Но само след няколко крачки видя пожарната, където бе работил баща му. Беше напълно променена; едва я позна, и то само защото добре помнеше мястото и огромната арка, през която колите излизаха с рев на улицата, когато беше момче. Двамата с баща му често седяха на столовете с прави облегалки на тротоара отпред.
Сигурно изглеждаше като пияница — стоеше и се взираше в пожарната, докато всички пожарникари се бяха прибрали вътре на топло. Преди толкова много години, на Коледа, баща му бе загинал в онзи пожар.
Погледна към небето. Вече беше посивяло — денят си отиваше. Беше Коледа, а всичко вървеше наопаки.
Никой не отговори на поздрава му, когато влезе в къщата. Само дръвчето пръскаше мекото си сияние в салона.
Той избърса крака в изтривалката и мина по дългия коридор. Лицето и ръцете го боляха от студа. Разопакова покупките и извади пуйката. Мислеше си, че ще трябва да мине през всички стъпки на ритуала, както бе правил винаги — тази нощ, в дванайсет, в часа, когато в старите времена се събираха в църквата за среднощната служба, угощението щеше да е готово.
Нямаше да вземат свето причастие, но щяха да вечерят заедно, защото беше Коледа, а къщата не беше порутена, мрачна и обитавана от призраци.
Просто се преструвай.
Както свещеник, продал душата си на дявола, пристъпва към олтара Господен, за да отслужи месата.
Прибра пакетите в шкафа. Можеше да започне още сега. Извади свещите. Трябваше да намери и свещници. Пък и тя сигурно беше някъде наблизо. Вероятно също бе излязла на разходка и сега си бе у дома.