Кухнята беше тъмна. Отново валеше сняг.
Той искаше да запали светлините, всъщност искаше цялата къща да свети. Но не помръдна. Стоеше неподвижен в кухнята и гледаше през френските прозорци към градината отзад. Гледаше как снегът се топи, щом докосне водата в басейна, по чийто ръб вече се бе образувала коричка лед. Видя я да лъщи и си помисли колко ли студена е водата. Ужасно, болезнено студена.
Студена като Тихия океан през онази лятна неделя, когато бе стоял на скалите леко изплашен и с опустяла душа. Пътеката, прокарана от онзи миг до сега, му изглеждаше невероятно дълга. Сякаш цялата му енергия и воля го бяха напуснали, а студената стая го държеше като затворник. Не можеше да помръдне дори пръст, за да се стопли или да намери убежище.
Мина много време. Той седна до масата, запали цигара и се загледа в здрачаващото се небе. Снегът бе спрял, но земята бе покрита с нова чиста белота.
Беше време да приготви вечерята. Знаеше го, но не можеше да помръдне. Изпуши още една цигара. Малкото червено огънче го успокояваше. Загаси я, но остана на мястото си, както бе седял с часове в стаята си на Либърти стрийт, заливан от пристъпи на тиха паника, неспособен да помръдне, неспособен дори да мисли.
Не знаеше от колко време седи така.
Изведнъж светлините край басейна се запалиха и заискряха в мрака на нощта, превръщайки водата в огромно синьо огледало. Мрачната зеленина наоколо като че оживя, опъстрена с бяло. Земята бе обвита от призрачно лунно сияние.
Не беше сам. В момента, в който го осъзна, разбра, че е достатъчно да обърне глава, за да я види — застанала със скръстени ръце до вратата на килера. Главата и раменете й се открояваха на фона на светлите шкафове. Дъхът й излизаше с тихо, едва доловимо свистене.
Погълна го най-чистият страх, който бе изпитвал в живота си. Стана, пъхна пакета с цигарите в джоба си и когато вдигна очи, нея вече я нямаше.
Тръгна подире й, прекоси бързо тъмната трапезария и отново се озова в коридора. Тогава я видя, чак в другия му край, осветена от коледното дърво. Бе застанала срещу високата предна врата.
Контурът на вратата се открояваше съвсем ясно около нея и тя изглеждаше съвсем мъничка. Колкото повече се приближаваше към нея, толкова повече го поразяваше неподвижността й. Беше ужасен от онова, което щеше да види, когато различеше чертите й в тъмното.
Но не видя ужасното каменно лице от предната нощ. Тя просто го гледаше и мекото сияние на дръвчето се отразяваше в очите й.
— Мислех да приготвя вечеря. Купих всичко. Оставих го в кухнята. — Колко несигурен звучеше. Колко нещастен. Опита се да се вземе в ръце. Пое си дълбоко дъх и пъхна пръсти в джобовете на джинсите си. — Виж, мога да започна веднага, купих съвсем малка пуйка. Ще стане за няколко часа, имаме всичко. Оставих я в кухнята. Ще подредим на масата красивия порцелан. Никога не сме го използвали. Никога не сме вечеряли на онази маса. Все пак е… Коледа.
— Трябва да си тръгнеш — каза тя.
— Какво… не те разбирам.
— Трябва веднага да се махнеш оттук.
— Роуан!
— Върви си, Майкъл. Трябва да остана сама.
— Скъпа, не разбирам, какво говориш?
— Махай се, Майкъл! — Гласът й стана по-нисък, по-твърд. — Искам да се махнеш.
— Но, Роуан, Коледа е. Не искам да си тръгвам.
— Това е моята къща и аз ти казвам да се махаш. Махай се веднага.
Той се втренчи в нея за момент и видя как се промени лицето й — устата й се разкриви, а очите й се присвиха. Тя сведе леко глава и го изгледа изпод вежди.
— Ти… не те разбирам, Роуан. Осъзнаваш ли какво говориш?
Тя пристъпи към него и той се стегна, не искаше да се поддава на страха. Всъщност той вече бе започнал да се претопява в гняв.
— Отивай си, Майкъл — изсъска тя. — Махай се от тази къща и ме остави да свърша каквото трябва.
Внезапно ръката й полетя напред и преди той да осъзнае какво става, го зашлеви през лицето.
Ужили го болка. Гневът му избухна, но горчилката и мъката бяха много по-силни. Той се втренчи в нея, шокиран и вбесен.
— Това не си ти, Роуан! — каза и посегна към нея, но ръката й отново полетя напред и го отблъсна силно към стената. Загледа я вбесен и объркан. Тя се приближаваше, очите й горяха на сиянието от салона.