— Настъпва часът, любима. Моят час.
— О, ти си имал поетична душа — каза тя, заслушана в слабото ехо на собствения си глас.
— Получих поетичността си от хората, любима. От онези, които хиляди години са чакали тази нощ на всички нощи.
— И сега възнамеряваш да ме посветиш в науката, защото аз не знам как да те пренеса в този свят.
— Нима? Нима вече не си разбрала?
Тя не отговори. Обвивката на сънищата я обгръщаше все по-плътно, образите застиваха и после отминаваха, студът и самотата нарастваха и ставаха непоносими.
Мракът се сгъстяваше. Завихряше се и оформяше фигура. Стори й се, че дори различи човешки кости. Те като че танцуваха, събираха се и после се покриваха с плът под сиянието на дръвчето. Искрящите зелени очи внезапно се втренчиха в нея.
— Времето почти настъпи, Роуан — каза той.
Изумена, тя видя, че устните му се движат. Видя и проблясването на зъбите. Осъзна, че е станала от дивана и вече стои съвсем близо до него. Съвършената красота на лицето му я зашемети. Той сведе поглед към нея и очите му леко притъмняха. Русите мигли изглеждаха златисти на тази светлина.
— Почти съвършен — прошепна тя.
Той докосна лицето й, съвсем бавно. Прокара пръст по кожата й и спря на брадичката. Тя съвсем нежно докосна гърдите му. Затвори очи и се заслуша в ударите на сърцето. Виждаше органите вътре, или пък бяха просто имитация на органи? Стисна още по-силно очи и ги видя — кръвта преминаваше по артериите и се устремяваше към крайниците.
— Трябва само да се поддадеш! — Тя се взираше в него, устните му се разляха в усмивка. — Хайде, не виждаш ли, вече си го направил!
— Така ли? — попита той, а лицето му реагираше съвършено, фините мускули се съкращаваха и отпускаха, очите се присвиваха, като на човек в момент на концентрация. — Мислиш, че това е тяло? Това е само имитация! Скулптура, статуя. Това е нищо и ти го знаеш. Смяташ, че можеш да ме подмамиш в тази безжизнена черупка от малки частици, за да ме превърнеш в свой роб? В робот? За да можеш да ме унищожиш?
— Какво говориш? — Тя отстъпи назад. — Не мога да ти помогна. Не зная какво искаш от мен.
— Къде отиваш, скъпа моя? — попита той и леко вдигна вежди. — Да не мислиш, че можеш да избягаш от мен? Часът настъпи, красавице моя. Знаеш какво искам. Коледа е, скъпа. Часът на вещиците ще удари всеки момент, часът, в който се е родил Христос, в който Словото най-после е добило плът. Аз също ще се родя в този час, красива моя вещице, и изгарям от очакването.
Той се хвърли напред и я стисна за рамото. Сложи другата си ръка на корема й и тя усети как в нея прониква изгаряща топлина. Прилоша й.
— Махай се! — прошепна тя. — Не мога да го направя. — Призова гнева и волята си, очите й се впиваха в очите на създанието пред нея. — Не можеш да ме накараш против волята ми! Не можеш да го направиш без мен.
— Знаеш какво искам, какво съм искал винаги. Не искам повече черупки, Роуан, никакви груби илюзии. Искам живата плът вътре в теб. Каква друга плът на този свят би ме приела — така пластична, приспособима, гъмжаща от милиарди миниатюрни клетки. Кой друг организъм увеличава хиляди пъти размера си през първите няколко седмици от съществуването си и сега е готов да се разпъне и удължи, да се раздуе, щом моите клетки проникнат в него!
— Махни се от мен. Махай се от детето ми! Ти си глупаво, откачено изчадие. Няма да докосваш детето ми! Махай се от мен! — Тя трепереше, гневът й бе толкова силен, че не можеше да го издържи. Усещаше как кипи във вените й. Краката й бяха мокри и лепкави, когато пристъпи назад в усилието да събере яростта си и да я насочи право към него.
— Да не мислиш, че можеш да ме измамиш, Роуан? — каза той бавно, търпеливо и нежно. Красивият му образ все още беше съвсем плътен. — С жалките си изпълнения за пред Аарън и Майкъл? Да не мислиш, че не виждам до дъното на душата ти? Аз съм сътворил тази душа. Аз подбрах гените ти. Аз избрах родителите ти, аз избрах и наследниците ти, аз те сътворих, Роуан. Знам къде у теб се срещат плът и съзнание. Познавам силата ти като никой друг. Винаги си знаела какво искам от теб. Още когато прочете историята. Видя спящия зародиш на Лемли в леглото от тръбички и химикали. Ти знаеше! Още когато избяга от лабораторията, знаеше, че имаш ума и куража да го направиш. Още преди да ме познаваш, преди да разбереш, че те чакам, че те обичам и че съм най-големият подарък, определен за теб. Аз самият, Роуан. Ще ми помогнеш, или това малко потрепващо дете ще умре, щом вляза в него! А ти няма да позволиш това.