— Господи! Господи, помогни ми! — прошепна тя и ръцете й се плъзнаха към корема, събрани на кръст, като че да му попречи да не се пръсне. Очите й не се откъсваха от Лашър. — Умри, кучи сине, умри!
Стрелките на часовника помръднаха и малката застана точно върху голямата. Прозвуча първият удар.
— Христос се роди, Роуан — извика той, гласът му още беше силен, когато образът му започна да се разтваря в огромен кипящ облак от мрак, който закри часовника, издигна се към тавана и се нави като фуния. Роуан изпищя и притисна гръб към стената. Мертеците и стените се разтресоха и тя усети тътен като при земетресение.
— Не! Господи, не! — запищя тя, завладяна от паниката. Обърна се и затича през салона към вратата. Стисна дръжката. „Господи, Майкъл, Аарън, помогнете ми!“
Някой трябваше да чуе писъците й. Бяха оглушителни. Разкъсваха я.
Но тътенът се засили и тя усети как невидими ръце стиснаха раменете й. Блъснаха я грубо към вратата, тя изпусна дръжката и падна на колене. Усети силна болка в слабините. Около нея се спускаше мрак, а жегата нарасна.
— Не, не и детето ми. Ще те унищожа, с последния си дъх ще те унищожа. — Извърна се с отчаяната сила на гнева и заплю мрака пред себе си. Ръцете я обгърнаха и я повалиха на пода.
Тилът й се удари във вратата, а после и в пода, краката й бяха изпънати напред. Тя се взираше нагоре, опитваше се да се изправи, но ръцете й не я слушаха, а тъмнината кипеше над нея.
— Проклет да си, да се продъниш в ада дано. Умри, умри, като онази старица! Умри! — изпищя тя.
— Да, Роуан, твоето дете, детето на Майкъл!
Гласът я обгръщаше отвсякъде, както мракът и жегата. Главата й отново бе блъсната назад, ръцете й бяха приковани към пода. Беше разпъната и безпомощна.
Мракът отново се развълнува, нави се и се стрелна надолу. Стрелна се в нея, проникна, разкъса я. Сякаш огромен юмрук се вряза в утробата й и тялото й се сгърчи, щом болката го впримчи в огромен раздиращ обръч — виждаше го, искрящ под затворените си клепачи.
Жегата беше непоносима. Болката идваше отново, вълна след вълна, и от нея рукна кръв и околоплодна течност.
— Убиваш го, изчадие такова, убиваш бебето ми! Проклет да си! Господи, помогни ми! Господи, върни го в ада! — Започна да удря ръце в стената, извиваше се по хлъзгавия мокър под. Жегата я убиваше, изпълваше дробовете й.
Къщата гореше. Сигурно гореше. Тя самата гореше. Жегата пулсираше вътре в нея и дори й се стори, че вижда извисяващите се пламъци. Но не, просто бе изригнала зловеща червена светлина. Някак бе успяла да застане на четири крака. Знаеше, че тялото й е вече празно, детето й го нямаше. Сега просто се опитваше да избяга, да стигне до вратата, с отчаяно усилие и раздирана от болка.
— Майкъл, Майкъл, помогни ми! О, господи, опитах се да го измамя, опитах се да го убия. Майкъл, той е в детето. — Заля я нов прилив на болка и от утробата й рукна още кръв.
Ридаеща, тя се свлече замаяна на пода, неспособна да контролира ръцете и краката си. Жегата пулсираше в нея, силен плач изпълваше ума й. Бебето плачеше. Същият ужасен звук, който чуваше постоянно в съня си. Протяжен бебешки плач. Опита се да запуши уши, не можеше да го понесе. Зави отчаяно, а жегата я поглъщаше.
— Нека умра — прошепна тя. — Нека изгоря отвътре. Нека се продъня в ада. Нека умра.
Роуан, помогни ми. Аз съм в плът. Помогни ми или ще умра. Роуан, не можеш да ми обърнеш гръб.
Тя притисна още по-силно ушите си, но не можеше да спре телепатичния глас, който се сливаше с бебешкия плач. Ръката й се хлъзна в кръвта и тя падна по лице на окървавения под. Обърна се по гръб и отново видя потрепването на жегата. Писъците на бебето ставаха все по-силни, сякаш умираше от глад или от болка.
Роуан, помогни ми! Аз съм твоето дете! Детето на Майкъл. Роуан, нуждая се от теб.
Знаеше какво ще види. През сълзите и прииждащата жега тя видя джуджето, чудовището. Не, не съм те родила аз, не съм. Не съм…
То лежеше по гръб. Главата му беше като на голям човек, а устата му бе раззината от плач. Тънките ръце се издължаваха пред очите й, пръстите се изкривяваха и растяха, малките крачка ритаха, съвсем по бебешки, изпъваха се. Цялото беше омазано в кръв и слуз — по главата, по закръглените бузи, по тъмната коса. Малките му органи приличаха на цветни пъпки. Милиардите клетки се деляха, сливаха се с неговите, като че в това същество от плът и кръв, в този мутант, в това дете, излязло от нея, протичаше ядрена експлозия.