— Не искахме обаче да се бориш — каза Маргьорит, раздърпаната й коса падна на лицето й, когато посегна към него. — Ние сме на твоя страна, ма шер. Стани, моля те, ела с нас.
— Хайде, Майкъл, ти сам забърка цялата каша — каза Сузан, големите й глупави очи блестяха сърдито, когато му помогна да се изправи на крака. Гърдите й се подаваха от мръсната дрипа, с която бе облечена.
— Да, ти я забърка, синко — каза Жулиен. — Е биен, все пак беше прекрасен, и двамата с Роуан бяхте прекрасни. Направихте точно каквото искахме.
— А сега можеш да се върнеш обратно заедно с нас — каза Дебора. Вдигна ръце, за да накара останалите да отстъпят. Около нея се издигнаха пламъци и димът обви главата й. Смарагдът сияеше и блещукаше на тъмносинята й рокля. Беше точно като момичето от картината на Рембранд — красива, с румени бузи и сини очи. Красива като смарагда.
— Не разбираш ли? Това беше съглашението. Сега, когато той е жив, ние също ще се върнем! Роуан знае как да ни върне сред живите, както направи и с него. Не, Майкъл, не се съпротивлявай. Ти искаш да бъдеш един от нас, прикован към земята в очакване на своя ред, иначе просто ще умреш завинаги.
— Вече всички сме спасени, Майкъл — каза крехката Анта. Приличаше на малко момиченце в простата рокля на цветя. От двете страни на лицето й се стичаше кръв от раната на тила й. — Не можеш да си представиш откога чакаме. Тук човек губи представа за времето…
— Да, спасени — каза Мари Клодет. Седеше на голямо легло с балдахин заедно с Маргьорит. Пламъците се извиваха около подпорите и облизваха балдахина. Лестан и Морис стояха зад леглото и гледаха със странно отегчени изражения. Светлината играеше по месинговите им копчета, а пламъците ближеха краищата на разкроените им палта.
— Те ни прогониха от Сан Доминго — каза Шарлот, като прихвана изтънчено красивата си пола. — А реката погълна старата плантация.
— Но тази къща ще бъде вечна — каза Морис печално и огледа тавана — гипсовите орнаменти и полилеите. — Благодарение на твоите усилия по реставрацията. И ние ще можем да останем тук, за да изчакаме реда си да се родим отново.
— Толкова се радваме, че дойде, скъпи — каза Стела някак отегчено, отпусна се на един крак и левият й хълбок се подаде от копринената камизолка. — Сигурна съм, че не би пропуснал подобна възможност.
— Не ви вярвам! Вие сте лъжи, измислици! — Майкъл се завъртя и главата му се удари в прасковената стена. На пода имаше саксии с папрат. В краката му се гърчеха мъже и жени и той стъпваше през тях — върху гърба на мъжа и корема на жената.
Стела се изкиска, претича през стаята, изтегна се в тапицирания със сатен ковчег и се пресегна за чашата си с шампанско. Барабаните биеха все по-силно.
— Защо нищо не се запалва, защо нищо не изгаря?
— Защото това е ад, синко — каза монахинята и вдигна ръка да го удари отново. — И вечно гори.
— Спрете, оставете ме да си вървя!
Блъсна се в Жулиен, политна напред и пламъците лумнаха право в лицето му.
Но монахинята го хвана за яката. Държеше медальона с архангел Михаил в ръка.
— Ти ли изпусна това? Нали ти казах да го пазиш? И къде го намирам? На земята, представи си!
Още една плесница по лицето. Изгаряше от болка и гняв. Тя го разтърси, когато той се свлече на колене и замята ръце да я прогони.
— Сега можеш да бъдеш с нас, и да се върнеш! — каза Дебора. — Не разбираш ли? Порталът е отворен; вече е само въпрос на време. Лашър и Роуан ще ни върнат обратно. Първо Сузан, после аз, а след това…
— Я чакай малко, не съм съгласна с този ред — каза Шарлот.
— Нито пък аз — рече Жулиен.
— Кой каза, че ще има ред! — изрева Мари Клодет и изрита юргана от краката си, докато седеше на леглото.
— Защо сте толкова глупави! — намеси се Мери Бет, изглеждаше отегчена и делова. — Господи, всичко вече е изпълнено. Няма ограничения колко пъти може да бъде проведена трансмутацията. Пък и сигурно можете да си представите изобилието от мутирала плът и мутирали гени. Това е гениален научен прогрес.
— И напълно естествен, Майкъл. За да го разбереш, трябва да разбереш смисъла на света, нещата са… повече или по-малко предопределени — каза Кортланд. — Нима не знаеше, че си в ръцете ни от самото начало?
— Да, много важно е да разбереш точно това — каза Мери Бет.
— Пожарът, в който загина баща ти, не беше случаен… — добави Кортланд.