— Не ми говорете такива неща! — изрева Майкъл. — Не, не вярвам. Не мога да повярвам!
— … да те поставим на точното място и да се уверим, че наистина притежаваш желаната комбинация от изтънченост и чар, за да успееш да привлечеш вниманието й и да я накараш да свали защитите си…
— Не си правете труда да му обяснявате — изсъска високата монахиня и зърната на броеницата й изтракаха на тънката кожена каишка. — Той е непоправим. Оставете го на мен. Ще му изкарам тия дивотии от главата.
— Не е вярно — каза той и се опита да закрие очи от сиянието на пламъците, тътенът на барабаните пулсираха в слепоочията му. — Не това е обяснението — извика той. — Това не е окончателното значение.
— Майкъл, аз те предупредих — чу се тънкият гласец на сестра Бриджит Мари, която изникна до злата монахиня. — Казах ти, че на онези тъмни улици има вещици.
— Ела тук веднага, имам шампанско — каза Стела. — Спри да създаваш тези адски образи. Не разбираш ли, когато си прикован към земята, сам си създаваш обкръжението.
— Да, ти направи всичко тук толкова грозно! — обади се Анта.
— Няма никакви пламъци — рече Стела. — Те са само в главата ти. Ела, нека потанцуваме на барабаните. О, много обичам музиката. А твоите барабани много ми харесват, барабаните на Марди Грас!
Той заблъска с лакти, за да се освободи. Дробовете му горяха, гърдите му щяха да се пръснат.
— Няма да повярвам. Вие всички сте негови творения, това е някой от номерата му…
— Не, ма шер — каза Жулиен, — ние сме окончателният отговор и значението.
Мери Бет поклати тъжно глава, без да откъсва очи от Майкъл.
— Ние направихме всичко.
— Вървете по дяволите!
Отново бе на крака, извъртя се и се освободи от монахинята. Избегна следващата й плесница, плъзна се покрай нея и мина през избледняващия образ на Жулиен. За миг като че ослепя, но успя да се измъкне, без да обръща внимание на смеха и барабаните.
Монахините затвориха кръга си, но той го разкъса. Нищо нямаше да го спре. Виждаше изхода, виждаше светлината, която се процеждаше през вратата с форма на ключалка.
— Няма, няма да повярвам…
— Скъпи, спомни си първото удавяне — каза Дебора, която внезапно бе изникнала до него и се опита да го хване за ръката. — Точно това ти обяснихме, когато умря — че се нуждаем от теб, и ти се съгласи. Но, разбира се, ние бяхме наясно, че просто се пазариш за живота си, че ни лъжеш, и ако не те накараме да забравиш, никога, никога няма да изпълниш…
— Лъжи! Лъжите на Лашър! — Откъсна се от нея. Оставаха само още няколко крачки до вратата, щеше да се справи. Устреми се напред, препъвайки се в телата по пода — стъпваше по гърбове, рамена, глави. Очите му лютяха от дима, но той се приближаваше към светлината.
На прага стоеше някаква фигура. Майкъл позна шлема и дългата пелерина. Да, бяха му много познати.
— Идвам — изкрещя той.
Но устните му едва помръднаха.
Лежеше по гръб.
Болката идваше на вълни. Тънеше в мразовита тишина. Небето беше високо и замайващо синьо.
Чу мъжът над него да казва:
— Така е добре, синко, дишай!
Да, познаваше шлема и пелерината, защото бяха пожарникарски.
Лежеше до басейна, проснат на леденостудените плочи. Гърдите му горяха, а ръцете и краката го боляха силно. Един пожарникар се бе надвесил над него, притискаше кислородната маска към лицето му и стискаше помпичката до него. Лицето му беше точно като на баща му. Мъжът пак каза:
— Точно така, синко, дишай!
Над него се виждаха още пожарникари — едри тъмни фигури на фона на движещите се облаци. Всички, облечени с познатите шлемове и пелерини. Харесваше му да чува гласовете им, приличаха много на гласа на баща му.
Всяко вдишване му причиняваше силна болка, но все пак изпълни дробовете си с въздух. Когато го вдигнаха, затвори очи.
— Тук съм, Майкъл — каза Аарън. — Аз съм на твоя страна.
Болката в гърдите беше ужасна и притискаше дробовете му. Ръцете му бяха като отсечени. Но мракът беше чист и спокоен. Когато го сложиха на носилката, му се стори че полита.
Спор, разговор, тракане на някакви приспособления. Но нищо от това нямаше значение. Той отвори очи и видя небето. От замръзналата изсъхнала бугенвилия висеше лед, цветовете й бяха мъртви. Излязоха от портата и колелата на носилката заподскачаха по неравните плочи.