Роалд Дал
Вещиците
Фондация „Роалд Дал“ подпомага специализирани детски клиники и благотворителни организации във Великобритания, които се грижат за деца, болни от епилепсия, заболявания на кръвта и с мозъчни травми. Фондацията предлага практическа помощ и на семействата на болните деца и младежи.
Музеят „Роалд Дал“ край Лондон се намира в Бъкингамшър, където писателят е живял и творил. В музея, чиято цел е да вдъхновява четенето и писането, се пази единственият архив с ръкописи и писма на Роалд Дал. Това е място за децата, техните родители и учители, в което те откриват вълнуващия свят на литературата и творчеството.
Бележка за вещиците
В приказките вещиците винаги носят смешни черни шапки, черни наметала и летят с метли.
Но това не е приказка. Това е история за истински вещици.
Най-важното, което трябва да знаете за истинските вещици, е следното. Слушайте много внимателно и никога не забравяйте онова, което ще прочетете сега.
Истинските вещици носят обикновени дрехи и изглеждат почти като обикновени жени. Те живеят в обикновени къщи и имат обикновена работа.
Затова е толкова трудно да бъдат заловени.
Не можете да си представите колко яростно истинската вещица мрази децата.
Истинската вещица прекарва времето си в кроене на планове как да се отърве от децата на нейната територия. Тя копнее да ги изтреби едно по едно и по цял ден мисли само за това. Дори да работи като касиерка в супермаркет, като машинописка на някой бизнесмен или докато кара хубавата си кола (а вещиците правят всички тези неща), тя крои планове и в главата й врят и кипят кръвожадни идеи.
„Кое дете — повтаря си тя по цял ден, — кое дете точно да унищожа сега?“
Истинската вещица изпитва такова удоволствие да изтребва деца, каквото вие изпитвате, когато ядете ягоди с гъста сметана.
Ако не унищожава по едно дете седмично, започва да става кисела.
По едно дете на седмица прави петдесет и две деца на година.
Хвани ги, смачкай ги и ги затрий от лицето на земята!
Това е девизът на вещиците.
Вещицата избира жертвата си много внимателно. След това дебне злочестото дете, както ловецът дебне малка птичка в гората. Тя стъпва ловко. Движи се безшумно. Приближава се все повече. И най-накрая, когато всичко е готово… фиууу!… връхлита върху него! Прехвърчат искри! Лумват пламъци. Закипява масло. Плъхове вият. Кожата се съсухря. И детето изчезва.
Трябва да знаете, че вещицата не удря децата по главите, не ги наръгва с нож, нито стреля по тях с пистолет. Полицията залавя хората, които вършат подобни неща.
Вещицата обаче никога не я хващат. Не забравяйте, че от пръстите й струи магия, а в кръвта й кипи злоба. Може да накара камъните да скачат като жаби и по повърхността на водата да лумват огнени езици.
Магическите й сили са страховити.
За щастие днес по света не са останали много истински вещици. Но все пак са достатъчно на брой, за да се притесняваме. В Англия има всичко на всичко може би около сто вещици. В някои страни живеят повече, в други — не чак толкова. Но няма държава по света, където те да не се срещат.
Вещиците винаги са жени.
Не искам да говоря лошо за жените. Повечето са прекрасни. Но е факт, че всички вещици са жени. Не съществува такова нещо като вещица мъж.
От друга страна, таласъмите са винаги от мъжки пол. Както и върколаците. Тези твари също са опасни. Но нито една от тях не е и наполовина толкова опасна, колкото истинската вещица.
А от всички опасни твари за децата, истинската вещица е най-страховитото същество на земята. Тя е двойно по-опасна, тъй като на външен вид изглежда съвсем безобидна. Дори след като научите всички тайни (ще ви ги кажа след малко), пак няма как да сте напълно сигурни дали виждате вещица, или просто мила жена.
Ако тигърът можеше да се преобрази на голямо куче, размахващо дружелюбно опашка, вероятно щяхте да се приближите до него и да го потупате по главата. И тогава с вас щеше да е свършено. Същото е и с вещиците. На пръв поглед те изглеждат като мили жени.
Ако обичате, разгледайте картинката по-долу. Коя от двете жени е вещица? Труден въпрос, но всяко дете трябва да се опита да отговори.