Реших да стоя зад паравана и да оставя дамите да започнат със срещата си, а аз да продължа с тренировките, но ги погледах още малко, докато се настаняваха. Колко ли бяха на брой? Стори ми се, че са около двеста. Задните редове се напълниха първи. Сякаш всички искаха да седнат възможно най-далеч от подиума.
В средата на последния ред седеше жена с малка зелена шапчица на главата, която непрекъснато се чешеше по врата. Не преставаше да се дращи. Не можех да откъсна очи от начина, по който пръстите й чешеха косата в основата на врата. Ако знаеше, че някой я гледа отзад, съм сигурен, че щеше да се засрами. Зачудих се дали няма пърхот.
Изведнъж забелязах, че жената до нея също се чеше!
Както и нейната съседка!
И жената до съседката!
Всички се чешеха. Дращеха като обезумели косата в основата на вратовете си.
Да не би да имаха бълхи в косите си?
По-скоро имаха въшки.
На един мой съученик на име Аштън му намериха въшки миналия срок и медицинската сестра го накара да си натопи цялата глава в терпентин. Това наистина умори гнидите, но едва не умори и Аштън. Половината кожа на скалпа му се обели.
Не можех да откъсна очи от чешещите се жени. Винаги е забавно да хванеш някого да върши нещо непристойно, докато си мисли, че никой не го гледа. Да си бърка в носа, например, или да си чеше дупето. Чесането на косата е почти също толкова грозно, особено ако продължава дълго време.
Реших, че сигурно имат въшки.
И тогава се случи нещо удивително. Видях как една от жените пъха пръсти под косата си, косата й — цялата коса — се повдигна нагоре наведнъж, а дланта й се плъзна под нея и продължи да чеше!
Жената носеше перука! Носеше и ръкавици!
Огледах набързо и останалата част от публиката, която вече беше заела местата си. Всички до една носеха ръкавици!
Кръвта ми се смрази. Разтреперих се целият. Огледах се трескаво за някоя задна врата, през която да избягам. Но врата нямаше.
Дали да изскоча иззад паравана и да се стрелна към двукрилата врата?
Тя беше вече затворена и видях, че пред нея е застанала жена. Тя се бе навела напред и омотаваше метална верига около дръжките.
Казах си да стоя мирно. Никой още не те е видял. Нямат никакво основание да дойдат и да надникнат зад паравана. Но само при едно погрешно мръдване, едно покашляне, кихане или подсмъркване, при най-малкия звук и щеше да ме погне не една вещица, а двеста!
В този миг мисля, че припаднах. Ситуацията ми дойде твърде много. Но ми се струва, че съм бил в безсъзнание не повече от няколко секунди и когато се свестих, лежах на килима, слава богу, все още зад паравана. В залата бе настъпила пълна тишина.
Надигнах се замаян на колене и отново надзърнах през пролуката в паравана.
Изпържи се като мекица
Всички жени, всъщност всички вещици, седяха неподвижно на столовете си и се взираха втренчено в някого, който внезапно се появи на подиума. Това беше друга жена.
Първото, което ми направи впечатление у нея, бе ръстът й. Тя беше изключително дребна, висока не повече от 1,40 м. Изглеждаше доста млада. Предположих, че е на двайсет и пет или двайсет и шест години и беше много красива. Носеше елегантна дълга черна рокля, стигаща до земята, и черни ръкавици до лактите. За разлика от останалите жени, тя нямаше шапка.
Младата жена изобщо не приличаше на вещица, но нямаше как да не е, иначе какво правеше на подиума? А и защо, за бога, всички вещици се взираха в нея със смесица от възхищение, страхопочитание и ужас?
Младата жена на подиума вдигна много бавно длани към лицето си. Облечените в ръкавици пръсти откачиха нещо зад ушите й и тогава… тогава тя хвана бузите си и отлепи лицето си! Красивото лице, което бях видял, остана в ръцете й!
Беше маска!
Щом свали маската, тя се обърна настрани и я постави внимателно върху малка масичка, а после се обърна с лице към нас и аз едва не изпищях.
Лицето й бе най-страховитото и ужасяващо нещо, което бях виждал някога. Само при вида му се разтреперих целият. Беше толкова съсухрено и сбръчкано, толкова спаружено и набраздено, сякаш бе киснало в оцет. Гледката беше страшна и отблъскваща. В нея имаше нещо ужасно нередно, нещо гнусно, разложено и гнило. Като че ли съвсем буквално се разлагаше по краищата, а около устата и бузите видях как кожата е обсипана с язви и проядена от червеи, сякаш вътре се бяха загнездили ларви.