Може би все пак имах някакви шансове. Зловонните вълни нямаше как да преминат през цялата тази мръсотия.
— Вещици от Анклия! — провикна се Върховната вещица. Забелязах, че тя самата не си бе свалила перуката, нито ръкавиците и обувките. — Вещици от Анклия! — викна тя.
Публиката се размърда неспокойно и всички изправиха гърбове.
— Нещасстни вещици! Безполезни, мързеливи вещици! Мекушави лентяи! Вие сте сбиррщина от непотребни черрвеи!
Публиката потрепери. Очевидно Върховната вещица беше в ужасно настроение и те го виждаха. Имах чувството, че скоро ще се случи нещо страшно.
— Закуссвам тази сутрин, поглеждам през прозореца и какво виждам? Виждам отврратителна гледка! Виждам стотици, не, хиляди гнуссни деца да играят в пясъка. Убиха ми апетита! Защо не сте се отъррвали от тях? — изкрещя тя. — Защо не сте изтрребили всички тези мрръсни вонящи деца?
При всяка дума, която изричаше, от устата й изхвърчаха сини пръски слюнка като малки куршуми.
— Питам ви защо? — кресна тя.
Никой не отговори на въпроса й.
— Децата вонят! Осмъррдяват целия свят! Не исскаме никакви деца наоколо!
Плешивите глави в публиката закимаха енергично.
— По едно дете на седмица не е досстатъчно! — извика Върховната вещица. — Само на това ли сте способни?
— Ще се постараем повече — промърмориха вещиците. — Ще се постараем много повече.
— Старанието не е досстатъчно! — кресна им Върховната вещица. — Искам въррховни ррезултати! Ето и заповедите ми! Заповядвам ви всяко дете в тази стррана да бъде смачкано, сдъвкано, изпържено и изличено, преди да дойда на посещение другата година по това време! Ясна ли съм?
Публиката ахна изумено. Видях как вещиците се споглеждат с притеснени изражения. Чух и как една вещица в края на първия ред казва:
— Всичките ли? Невъзможно е да ги изтребим всичките!
Върховната вещица се обърна рязко, сякаш някой я бе боднал с шиш в задника.
— Кой се обади? — сопна се тя. — Кой се оссмелява да сспори с мен? Ти беше, нали? — Тя посочи с острия си като игла, облечен в ръкавица пръст към вещицата, която й бе отговорила.
— Не исках да кажа това, Ваше Върховенство! — изписка вещицата. — Не исках да споря с вас! Говорех на себе си.
— Ти се осмели да ми прротиворечиш! — изкрещя Върховната вещица.
— Просто си говорех сама! — изплака окаяната вещица. — Кълна се, Ваше Върховенство! — започна да трепери от страх тя.
Върховната вещица пристъпи бързо напред и заговори отново с глас, от който кръвта ми се смрази.
— Щом глупавата вещица ми отговаря, ще трябва да я изгоря на клада! — кресна тя.
— Не, не! — започна да я умолява вещицата на първия ред.
Върховната вещица продължи:
— Глупавата вещица без ум, ще се пече като самун!
— Спасете ме! — извика злочестата вещица от първия ред.
Върховната вещица не й обърна внимание и отново проговори:
— Щом смееш да ми възразиш, на огън бавен ще гориш!
— Простете ми, Ваше Върховенство! — изплака нещастната обвиняема. — Направих го, без да искам!
Но Върховната вещица продължи безмилостно да декламира:
— Вещица, която ми противоречи, скоро в казан ще се свари!
Миг по-късно от очите на Върховната вещица лумнаха искри, които приличаха на миниатюрни, нагорещени до бяло метални стърготини, и полетяха към вещицата, осмелила се да си отвори устата. Видях как искрите се забиха в нея и тя нададе зловещ вой, обгърната от облак дим. Залата се изпълни с мириса на прегоряло месо.
Никой не помръдна. Също като мен, и вещиците наблюдаваха пушека, а когато той се разсея, столът беше празен. Зърнах малко бяло облаче да се издига нагоре и да излиза през прозореца.
Публиката въздъхна шумно.
Върховната вещица огледа свирепо залата.
— Надявам се, че днес никой повече няма да ме ядоссва — заяви тя.
Настъпи мъртвешка тишина.
— Изпържи се като мекица — добави Върховната вещица. — Сварри се като морков. Никога повече няма да я видите. А сега да се залавяме за работа.
Формула 86 със забавено действие
— Децата са отврратителни! — изкрещя Върховната вещица. — Ще ги изтрребим до крак! Ще ги изличим от лицето на земята! Ще ги изхвъррлим на боклука!