— Не може да бъде! — отвърнаха останалите.
— Да, да! — извика първата вещица. — Ето, пак ми замириса! Миризмата не е силна, но се усеща. Със сигурност идва някъде оттук!
— Какво става там? — провикна се със свиреп поглед от подиума Върховната вещица.
— На Милдред й замирисало на кучешко ако, Ваше Върховенство! — отговори й някой.
— Що за глупоссти са това? — кресна Върховната вещица. — Мозъкът й се е размекнал! В тази зала няма деца!
— Почакайте! — извика вещицата на име Милдред. — Почакайте! Никой да не мърда! Отново го надушвам! — Огромните й обли ноздри се мърдаха нагоре-надолу като рибешки опашки. — Усилва се! Надушвам миризмата по-ясно! Вие не я ли усещате?
Всички вещици в залата навириха носове и ноздрите им започнаха да душат.
— Права е! — обади се друг глас. — Абсолютно права е! Вони ужасно на кучешко ако!
След секунди цялата тълпа от вещици ревеше страховито:
— Кучешко ако! Стаята вони на кучешкооо акооо! Как така не го надушихме по-рано? Мирише на клоака! Някое малко прасе сигурно се крие наблизо!
— Намеррете го! — изкрещя Върховната вещица. — Просследете го! Издиррете го! Следвайте миризмата, докато не го открриете.
Косата ми се изправи като косъмчетата на четка от лак за нокти и целият се облях в студена пот.
— Издиррете малкия смррадлив боклук! — изкрещя Върховната вещица. — Не му позволявайте да избяга! Ако е някъде тук, е чул най-големите ни тайни! Тррябва да го унищожим веднага!
Метаморфозата
Спомням си, че си помислих: „Сега няма накъде да бягам! Дори да се спусна и да се изплъзна на доста от тях, пак няма да успея да избягам, защото вратите са вързани с верига и заключени! Свършено е с мен! Това е краят ми! О, бабо, какво ли ще ми сторят?“.
Огледах се и видях в мен да се взира отвисоко изрисуваното и напудрено лице на вещица, която отвори уста и извика тържествуващо:
— Тук е! Зад паравана е! Елате да го хванем!
Вещицата протегна облечената си в ръкавица ръка и ме сграбчи за косата, но аз се отскубнах и отскочих назад. Плюх си на петите! Ужасът, който изпитах, сякаш ми даде криле! Изтичах към входа на балната зала и нито една от вещиците не успя да ме залови. Когато стигнах до вратата, спрях и се опитах да я отворя, но заради голямата верига, омотана около дръжките, тя дори не помръдна.
Вещиците не си направиха труда да ме гонят. Просто стояха на малки групички, наблюдаваха ме и знаеха, че няма къде да бягам. Няколко стискаха носовете си с ръце и надаваха крясъци от рода на:
— Воня! Каква воня! Не издържаме повече!
— Тогава го хванете, идиотки! — изкрещя Върховната вещица от подиума. — Обгррадете го и го хванете! Препречете пътя на малкия плужек, заловете го и ми го доведете!
Вещиците се подредиха в дълга редица, както им бе наредено. Приближаваха се към мен между редовете с празни столове — едни от единия край, други от другия край, а трети по средата. Със сигурност щяха да ме хванат. Бяха ме обградили.
Започнах да крещя, изпълнен с ужас.
— Помощ! — Обърнах глава към вратата с надеждата, че някой отвън ще ме чуе. — Помощ! Помощ! Помооощ!
— Хванете го — извика Върховната вещица. — Заловете го и го накаррайте да млъкне!
Вещиците се спуснаха към мен и около пет от тях ме сграбчиха за ръцете и краката и ме повдигнаха от земята. Продължих да пищя, но едната ми запуши устата с ръка и заглуши виковете ми.
— Доведете го тук — кресна Върховната вещица. — Доведете този малък любопитен черрвей!
Множество ръце, стиснали здраво краката и раменете ми, ме отнесоха на подиума и там ме задържаха във въздуха с лице, обърнато към тавана. Над мен се надвеси Върховната вещица със страховита усмивка на лице. Тя извади малката синя бутилка с Отварата за мишки и каза:
— Сега ще ти дам малко лекаррство! Стисснете му носа, за да отворри уста!
Здрави пръсти стиснаха носа ми. Държах устата си плътно затворена и не дишах. Но не успях да задържа въздуха си за дълго. Гърдите ми се пръскаха. Отворих уста, за да си поема дъх, и в същия миг Върховната вещица изсипа цялата бутилка в гърлото ми.
О, каква болка ме прониза само! Имах чувството, че в устата ми бяха излели чайник с вряща вода. Гърлото ми гореше! След това страховитият огън започна да прогаря гърдите, корема ми, разпростря се по ръцете и краката, а след това и в цялото ми тяло! Крещях с цяло гърло, но отново една ръка, облечена с ръкавица, ми запуши устата. В следващия миг започнах да усещам как кожата ми се обтяга. Как иначе да го опиша? Усетих как съвсем буквално кожата по цялото ми тяло се опъва и се свива — от глава до пети! Имах чувството, че съм балон, който извиват ли, извиват отгоре и който става все по-малък и по-малък, а кожата ми се обтягаше все повече и ми се струваше, че скоро ще се пръсна.